Някъде високо в планините имало село и в него живеел мъдрец. Той бил много стар и грохнал, но всички хора зачитали думата му, смятали го за светец и пророк. Нямало случай негово пророчество да не се сбъдне : ако предричал война, започвала война ; ако обещавал люта зима, настъпвали непомнени студове...
   Веднъж пророкът с огромна печал, облян в сълзи, се обърнал към жителите на селото и казал :
   - Утре слънцето няма да изгрее.
   И се оттеглил в колибата си.
   В селото настъпила паника. Някои решили да сложат край на живота си със самоубийство, други събрали кой каквото има и хукнали накъдето очите им видят с напразната надежда да избегнат края на света. А най-спокойните и силните духом решили да се молят.
   Пред разсъмване всички, които останали в селото, се събрали на площада, за да посрещнат заедно катастрофата. Но ... слънцето изгряло !
   Тогава тълпата с викове "Измамник" хукнала към колибата, където живеел пророкът. Но там всичко било тихо - старецът напуснал този свят същата нощ ...

не е изгряло за него...

Хубава притча. Припомни ми един скъп мой учител, когото познавах. Познавах само трима човека през целия си живот - учители. Неизмеримо щастие. Но един ден слънцето не изгря. Три пъти слънцето не изгря. Оттогава свети различно.