Постинг
18.02.2013 08:08 -
Политическа структура на нациите — зависимост
....Основната причина за стремежа на гражданите на една страна към създаване на политическа структура е подсъзнателното им желание да запазят отношенията на зависимост и протекция от детството си. Казано по-просто, те искат човек-бог, който да ги пази от всички възможни рискове; да ги гали по главите; да целува и превързва раните им; да отрупва масата им с лакомства; да ги облича; да ги приспива вечер; да им повтаря, че всичко ще бъде наред, когато се събудят сутринта.
Това искане на обществото е невероятно наивно и настоятелно и човекът-бог, т.е. политикът, посреща тази наивност с друга: обещава всичко и нищо не изпълнява. Кой е по-големият лъжец в този случай? Обществото или “политикът-бог”?
Това поведение на обществото вече е капитулация, породена от страха, мързела и целесъобразността. То е основа на държавата на благополучието като стратегическо оръжие срещу едно примитивно, отвратително общество.
Лицемерие
Повечето хора имат желание да се разправят с онези, които им пречат в живота, и дори да ги убият, но не искат да се изправят пред моралните и религиозни последствия от една такава агресия. Затова те прехвърлят мръсната работа на други (в това число и на децата си!), за да не изцапат с кръв собствените си ръце. Всички се обявяват за хуманно отношение към животните, а в същото време обядват със сочни кюфтета от някоя кланица, удобно скрита далече от погледа. Но най-голямото лицемерие е, че те плащат данъци, с които финансират една професионална асоциация на наемни убийци, наречени политици, а после се жалват от корупцията в правителството.
Отговорност
Повечето хора искат да имат пълна свобода на действие (да си правят всякакви експерименти), но в същото време се боят от провал.
Страхът от неуспеха се проявява като безотговорност, като стремеж за прехвърляне на личната вина върху други — там, където успехът е несигурен и може да има нежелателни последствия (включително юридически), които лицето не е готово да поеме върху себе си. Хората искат власт, но не искат да поемат отговорност и задължения.
Хората разрешават тази дилема като наемат политици, за да посрещат вместо тях реалностите на живота.
Накратко:
Народът избира политици, за да могат хората
1. да получат безопасност без да се грижат за нея;
2. други да мислят и действат вместо тях;
3. да крадат, да нанасят вреда и да убиват други, без да мислят за смъртта и без да поемат морална отговорност;
4. да избягват отговорността за собствените си действия;
5. да се радват на даровете на природата и постиженията на цивилизацията и науката, без да полагат сериозни усилия за да ги заслужат.
Хората дават на политиците властта да създават и управляват военна машина с цел:
1. обезпечаване оцеляването на нацията-утроба;
2. предотвратяване на всякакви посегателства и заплахи срещу нацията-утроба;
3. унищожаване на външните врагове, които заплашват нацията-утроба;
4. унищожаване на вътрешните врагове — онези граждани на собствената им страна, които заплашват сигурността на нацията-утроба;
Политиците поддържат различни полувоенни служби. На най-ниското равнище е полицията, като полицаите са редови войници; адвокати и прокурори; шпиони и диверсанти (на държавна служба) и съдии, които крещят заповеди и управляват войниците. Генерали са индустриалците. Президентът, като главнокомандващ, изпълнява заповедите на международните банкови магнати. Хората знаят, че самите те са създали целия този фарс, и че те самите го финансират със своите данъци (признак на съгласие със системата), но предпочитат да търпят, вместо да се признаят за виновни и да го прекратят.
По този начин нацията се разделя на две ясно разграничени части — послушно стадо и политическа върхушка. Политическата част от нацията е тясно свързана с послушната част, търпи я и я изсмуква малко по малко. Това ще продължи дотогава, докато политиците станат достатъчно силни, за да бъдат независими от народа, и тогава те ще разкъсат и изядат своите създатели.
Системен анализ
За да може компютърът да взема стратегически икономически решения относно войната — основна движеща сила на икономиката, налага се да се присвоят конкретни логически стойности на всеки един елемент от военната структура — личен състав и материална база.
Този процес започва с ясно и трезво описание на всяка от подсистемите, изграждащи тази структура.
Наборна служба
Малко методи за превъзпитание на хората са постигнали толкова забележителни и ефективни резултати колкото социално-военната институция, известна като “наборна военна служба”. Една от основните цели на наборната служба или на коя да е друга подобна институция е да се внуши на младите момчета, посредством сплашване, безкритичното убеждение, че правителството е всемогъщо. Младежът скоро разбира, че молитвата не може да възстанови онова, което куршумът извършва мигновено. По такъв начин човек, израснал до 18-годишна възраст в религиозна среда, чрез този правителствен инструмент може да бъде пречупен и лишен от фантазиите и илюзиите си само за няколко месеца. Щом това бъде постигнато, всичко останало се внушава без затруднения.
Още по-интересен е начинът, по който родителите на младия човек, които го обичат, могат да бъдат убедени да го изпратят на война, т.е. на смърт. Въпреки че обемът на настоящия труд не позволява да разгледаме подробно този въпрос, един бегъл преглед ще ни позволи да откроим онези фактори, които трябва да бъдат взети предвид, като числени стойности, в компютърния анализ на социалните и военни системи.
Да се опитаме да дадем определение на понятието за наборна служба. Наборната служба (социална повинност или др. подобни) е институция за задължително колективно пожертвувание и робство, измислена от хората в средна и напреднала възраст, с цел да принудят младите да свършат мръсната работа в обществото. Освен това тази институция принуждава младия човек да се омърси и да поеме върху себе си същата вина като възрастните, което намалява вероятността за основателна критика срещу тях (стабилизатор на поколенията). Тази институция се представя пред обществото с лъскавия етикет “патриотична” служба, т. е. дълг към нацията.
След като сме дали обективна дефиниция на понятието служба от икономическа гледна точка, това определение ще ни послужи за очертаването на структура, наречена “човешка стойностна система”, която на свой ред се превежда в термини на теорията на игрите. Стойността на такъв роб (наборника) се представя в таблица за човешките стойности, която е разделена на категории според интелекта, натрупания опит, свръхсрочната служба и т. н.
Някои от тези категории са обикновени и могат да бъдат опитно оценени според стойността на съответния вид труд, за който заплащането е известно. Други дейности се оценят по-трудно, тъй като са уникални за изискванията на системата за социално покваряване. Ето един краен пример: каква е цената на определен майчински съвет, отправен към дъщерята, който би повлиял върху поведението на бъдещия й съпруг след 10-15 години така че, чрез потискане на естествената му съпротива срещу перверзията на едно правителство, той да позволи на даден банков картел да закупи щата Ню Йорк след 20 години?
Решението на такава задача зависи в изключителна степен от наблюденията и данните, събрани от разузнаването във военно време и от много видове психологически тестове. Напълно възможно е да се разработят груби математически модели (алгоритми и т.н.) които, дори и да не са способни да прогнозират точно, то поне могат да предскажат със сигурност тези събития. Това, което не може да се придобие чрез сътрудничество, може да се изчисли и придобие чрез принуда. Хората са машини, лостове, които могат да бъдат хванати и завъртяни в нужната посока. Разликата между автоматизираното управление на обществото и на един увеселителен парк е незначителна.
Извлечените стойности са променливи величини (за компютърен анализ е необходимо да се използва актуална таблица за човешките стойности). Тези величини се измерват в стабилни валутни единици, тъй като американският долар е променлива единица. Той е надут над реалното производство на стоки и услуги, за да придава на американската икономика фалшива кинетична енергия (мнима индукция).
Цената на среброто е много по-стабилна поради факта, че покупателната стойност на 1 грам сребро не се е изменила практически от 1920 г. Човешката стойност, измерена в сребърни единици, се променя слабо — главно поради изменения в технологията за добива на сребро.
фактори на принуда
(Лостове, с които се управлява "стадото")
Фактор първи
В подхода към всяка социална система стабилност се постига само чрез разбиране и съобразяване с природата на човека (модел “действие-реакция”). Несъобразяването с тези фактори може да има и обикновено има катастрофален резултат.
Както и в други социални схеми, някаква форма на сплашване или стимул е необходима за успеха на наборната служба. Физическите принципи на действие-реакция трябва да се приложат и към вътрешните, и към външните подсистеми.
За осигуряването на наборната служба, е необходимо ефективно промиване/програмиране на мозъците и поставяне под контрол както на семейството, така и на обществото.
Фактор втори – баща
Главата на семейството трябва да бъде обработен по подходящ начин, за да се гарантира, че децата ще израснат с необходимото (за системата) обществено възпитание и съзнание. Рекламите и медиите се ангажират да втълпят на бъдещия баща още преди да се е оженил, че той неизбежно ще бъде поставен под чехъл. Той или ще се подчини на социалните норми, които са общоприети в обществото, или ще бъде напълно лишен от любов и нежност. Той трябва да разбере, че жените търсят на първо място сигурността, а не логично, принципно и честно поведение.
Когато дойде времето синът да бъде изпратен на война, безгръбначният баща ще натика пушката в ръцете на детето си, за да не бъде осъден от обществото — или пък ще погази личното си достойнство и ще бъде обявен за лицемер. Ако синът не отиде на война, бащата ще има големи неприятности. Така, че синът ще иде на война, без да се съпротивлява.
Фактор трети – МАЙКА
Женският елемент в човешкото общество се ръководи на първо място от емоциите, а след това от логиката. В съревнованието между логиката и въображението, последното винаги печели и фантазията преобладава. Майчиният инстинкт доминира над всичко останало, затова първо се ражда детето, а след това се мисли за бъдещето. Жената с новородено бебе на ръце е прекалено замаяна от радост и щастие, за да вижда в сина си пушечно месо или евтин източник на робски труд за богаташите. Все пак жената трябва да бъде подготвена да приеме прехода към реалността, когато моментът настъпи или дори по-рано.
Тъй като преходът от сферата на мечтите към тази на жестоката реалност става все по-трудно управляем, семейството трябва внимателно да се дезинтегрира и замести от държавно-контролирано обществено образование и управлявани от държавата центрове за отглеждане на деца. Тези центрове трябва да се наложат в съзнанието на обществото като нещо обичайно и напълно в реда на нещата, а попълването им да става дори с юридическа принуда, за да се осъществи отделянето на детето от майката и бащата още в най-ранна възраст. За детето преходът може да бъде улеснен чрез обработка с влияещи на поведението психотропни вещества, въведени под формата на ваксини (например риталин).
ВНИМАНИЕ! Импулсивният гняв у жената е по-силен от страха й. Силата на една разгневена жена никога не бива да се подценява, както и властта й над един съпруг с целенасочено изкривено сексуално възпитание от ранни години.
Тези съображения залегнаха в основата на решението да се даде право на жените да гласуват през 1920 год.
Фактор четвърти – ЮНОША
Инстинктът за самосъхранение по време на война и убеждението, че като част от тълпата може по-лесно да се оцелее — в случай че младежът бъде убеден да стане войник — е последният полезен натиск, нужен за успешното изритване на бедния Джони под дъжда от снаряди и куршуми за чужди интереси. Тихото изнудване на нещастника се осъществява с внушени заплахи като “няма ли саможертва — няма и приятели, няма ли слава — няма и жени”.
Фактор пети – СЕСТРА
А какво да се каже за сестрата на юношата? Осигурена и закриляна от родителите си, тя се приучва да очаква същото и от бъдещия си съпруг, без значение на каква цена.
Фактор шести – добитък
Човешки същества, които не използват мозъците си, не са по-добри от онези, които въобще нямат мозък, така че това малоумно сборище от безгръбначни, състоящо се от баща, майка, син и дъщеря, се превръща с лекота в стадо полезни домашни животни и възпитатели на следващото поколение такива.
Тихи оръжия за безшумни войни
"Оригиналният материал бе получен от FidoNet през 1987 г. През 1991 г. той беше публикуван в книгата “Виж Бледия кон” от Уилям Купър като първа глава на съответната книга. Купър обявява своя източник като Tom Young, въпреки че версията FidoNet беше анонимна.
Това е оригиналната “ФидоНет” версия, която не съдържа допълнителни коментари на Бил Купър. “Виж Бледия кон” е отличен източник за информация относно Новия Световен Ред и аз ви я препоръчвам, ако бихте могли да се снабдите с нея.
Купър е правил опит да открие оригиналния документ. Въпреки че “Оперативните изследвания” са съществували, нямало е и следа от “Техническият наръчник TM-SW7905.1”
Предвид заглавието на наръчника някой се е досетил за какво става въпрос."
Брус Перет
Настоящият документ, датиращ от май 1979, бе открит на 7.07.1986 г. в една копирна машина IBM, закупена на доста висока цена.
Това искане на обществото е невероятно наивно и настоятелно и човекът-бог, т.е. политикът, посреща тази наивност с друга: обещава всичко и нищо не изпълнява. Кой е по-големият лъжец в този случай? Обществото или “политикът-бог”?
Това поведение на обществото вече е капитулация, породена от страха, мързела и целесъобразността. То е основа на държавата на благополучието като стратегическо оръжие срещу едно примитивно, отвратително общество.
Лицемерие
Повечето хора имат желание да се разправят с онези, които им пречат в живота, и дори да ги убият, но не искат да се изправят пред моралните и религиозни последствия от една такава агресия. Затова те прехвърлят мръсната работа на други (в това число и на децата си!), за да не изцапат с кръв собствените си ръце. Всички се обявяват за хуманно отношение към животните, а в същото време обядват със сочни кюфтета от някоя кланица, удобно скрита далече от погледа. Но най-голямото лицемерие е, че те плащат данъци, с които финансират една професионална асоциация на наемни убийци, наречени политици, а после се жалват от корупцията в правителството.
Отговорност
Повечето хора искат да имат пълна свобода на действие (да си правят всякакви експерименти), но в същото време се боят от провал.
Страхът от неуспеха се проявява като безотговорност, като стремеж за прехвърляне на личната вина върху други — там, където успехът е несигурен и може да има нежелателни последствия (включително юридически), които лицето не е готово да поеме върху себе си. Хората искат власт, но не искат да поемат отговорност и задължения.
Хората разрешават тази дилема като наемат политици, за да посрещат вместо тях реалностите на живота.
Накратко:
Народът избира политици, за да могат хората
1. да получат безопасност без да се грижат за нея;
2. други да мислят и действат вместо тях;
3. да крадат, да нанасят вреда и да убиват други, без да мислят за смъртта и без да поемат морална отговорност;
4. да избягват отговорността за собствените си действия;
5. да се радват на даровете на природата и постиженията на цивилизацията и науката, без да полагат сериозни усилия за да ги заслужат.
Хората дават на политиците властта да създават и управляват военна машина с цел:
1. обезпечаване оцеляването на нацията-утроба;
2. предотвратяване на всякакви посегателства и заплахи срещу нацията-утроба;
3. унищожаване на външните врагове, които заплашват нацията-утроба;
4. унищожаване на вътрешните врагове — онези граждани на собствената им страна, които заплашват сигурността на нацията-утроба;
Политиците поддържат различни полувоенни служби. На най-ниското равнище е полицията, като полицаите са редови войници; адвокати и прокурори; шпиони и диверсанти (на държавна служба) и съдии, които крещят заповеди и управляват войниците. Генерали са индустриалците. Президентът, като главнокомандващ, изпълнява заповедите на международните банкови магнати. Хората знаят, че самите те са създали целия този фарс, и че те самите го финансират със своите данъци (признак на съгласие със системата), но предпочитат да търпят, вместо да се признаят за виновни и да го прекратят.
По този начин нацията се разделя на две ясно разграничени части — послушно стадо и политическа върхушка. Политическата част от нацията е тясно свързана с послушната част, търпи я и я изсмуква малко по малко. Това ще продължи дотогава, докато политиците станат достатъчно силни, за да бъдат независими от народа, и тогава те ще разкъсат и изядат своите създатели.
Системен анализ
За да може компютърът да взема стратегически икономически решения относно войната — основна движеща сила на икономиката, налага се да се присвоят конкретни логически стойности на всеки един елемент от военната структура — личен състав и материална база.
Този процес започва с ясно и трезво описание на всяка от подсистемите, изграждащи тази структура.
Наборна служба
Малко методи за превъзпитание на хората са постигнали толкова забележителни и ефективни резултати колкото социално-военната институция, известна като “наборна военна служба”. Една от основните цели на наборната служба или на коя да е друга подобна институция е да се внуши на младите момчета, посредством сплашване, безкритичното убеждение, че правителството е всемогъщо. Младежът скоро разбира, че молитвата не може да възстанови онова, което куршумът извършва мигновено. По такъв начин човек, израснал до 18-годишна възраст в религиозна среда, чрез този правителствен инструмент може да бъде пречупен и лишен от фантазиите и илюзиите си само за няколко месеца. Щом това бъде постигнато, всичко останало се внушава без затруднения.
Още по-интересен е начинът, по който родителите на младия човек, които го обичат, могат да бъдат убедени да го изпратят на война, т.е. на смърт. Въпреки че обемът на настоящия труд не позволява да разгледаме подробно този въпрос, един бегъл преглед ще ни позволи да откроим онези фактори, които трябва да бъдат взети предвид, като числени стойности, в компютърния анализ на социалните и военни системи.
Да се опитаме да дадем определение на понятието за наборна служба. Наборната служба (социална повинност или др. подобни) е институция за задължително колективно пожертвувание и робство, измислена от хората в средна и напреднала възраст, с цел да принудят младите да свършат мръсната работа в обществото. Освен това тази институция принуждава младия човек да се омърси и да поеме върху себе си същата вина като възрастните, което намалява вероятността за основателна критика срещу тях (стабилизатор на поколенията). Тази институция се представя пред обществото с лъскавия етикет “патриотична” служба, т. е. дълг към нацията.
След като сме дали обективна дефиниция на понятието служба от икономическа гледна точка, това определение ще ни послужи за очертаването на структура, наречена “човешка стойностна система”, която на свой ред се превежда в термини на теорията на игрите. Стойността на такъв роб (наборника) се представя в таблица за човешките стойности, която е разделена на категории според интелекта, натрупания опит, свръхсрочната служба и т. н.
Някои от тези категории са обикновени и могат да бъдат опитно оценени според стойността на съответния вид труд, за който заплащането е известно. Други дейности се оценят по-трудно, тъй като са уникални за изискванията на системата за социално покваряване. Ето един краен пример: каква е цената на определен майчински съвет, отправен към дъщерята, който би повлиял върху поведението на бъдещия й съпруг след 10-15 години така че, чрез потискане на естествената му съпротива срещу перверзията на едно правителство, той да позволи на даден банков картел да закупи щата Ню Йорк след 20 години?
Решението на такава задача зависи в изключителна степен от наблюденията и данните, събрани от разузнаването във военно време и от много видове психологически тестове. Напълно възможно е да се разработят груби математически модели (алгоритми и т.н.) които, дори и да не са способни да прогнозират точно, то поне могат да предскажат със сигурност тези събития. Това, което не може да се придобие чрез сътрудничество, може да се изчисли и придобие чрез принуда. Хората са машини, лостове, които могат да бъдат хванати и завъртяни в нужната посока. Разликата между автоматизираното управление на обществото и на един увеселителен парк е незначителна.
Извлечените стойности са променливи величини (за компютърен анализ е необходимо да се използва актуална таблица за човешките стойности). Тези величини се измерват в стабилни валутни единици, тъй като американският долар е променлива единица. Той е надут над реалното производство на стоки и услуги, за да придава на американската икономика фалшива кинетична енергия (мнима индукция).
Цената на среброто е много по-стабилна поради факта, че покупателната стойност на 1 грам сребро не се е изменила практически от 1920 г. Човешката стойност, измерена в сребърни единици, се променя слабо — главно поради изменения в технологията за добива на сребро.
фактори на принуда
(Лостове, с които се управлява "стадото")
Фактор първи
В подхода към всяка социална система стабилност се постига само чрез разбиране и съобразяване с природата на човека (модел “действие-реакция”). Несъобразяването с тези фактори може да има и обикновено има катастрофален резултат.
Както и в други социални схеми, някаква форма на сплашване или стимул е необходима за успеха на наборната служба. Физическите принципи на действие-реакция трябва да се приложат и към вътрешните, и към външните подсистеми.
За осигуряването на наборната служба, е необходимо ефективно промиване/програмиране на мозъците и поставяне под контрол както на семейството, така и на обществото.
Фактор втори – баща
Главата на семейството трябва да бъде обработен по подходящ начин, за да се гарантира, че децата ще израснат с необходимото (за системата) обществено възпитание и съзнание. Рекламите и медиите се ангажират да втълпят на бъдещия баща още преди да се е оженил, че той неизбежно ще бъде поставен под чехъл. Той или ще се подчини на социалните норми, които са общоприети в обществото, или ще бъде напълно лишен от любов и нежност. Той трябва да разбере, че жените търсят на първо място сигурността, а не логично, принципно и честно поведение.
Когато дойде времето синът да бъде изпратен на война, безгръбначният баща ще натика пушката в ръцете на детето си, за да не бъде осъден от обществото — или пък ще погази личното си достойнство и ще бъде обявен за лицемер. Ако синът не отиде на война, бащата ще има големи неприятности. Така, че синът ще иде на война, без да се съпротивлява.
Фактор трети – МАЙКА
Женският елемент в човешкото общество се ръководи на първо място от емоциите, а след това от логиката. В съревнованието между логиката и въображението, последното винаги печели и фантазията преобладава. Майчиният инстинкт доминира над всичко останало, затова първо се ражда детето, а след това се мисли за бъдещето. Жената с новородено бебе на ръце е прекалено замаяна от радост и щастие, за да вижда в сина си пушечно месо или евтин източник на робски труд за богаташите. Все пак жената трябва да бъде подготвена да приеме прехода към реалността, когато моментът настъпи или дори по-рано.
Тъй като преходът от сферата на мечтите към тази на жестоката реалност става все по-трудно управляем, семейството трябва внимателно да се дезинтегрира и замести от държавно-контролирано обществено образование и управлявани от държавата центрове за отглеждане на деца. Тези центрове трябва да се наложат в съзнанието на обществото като нещо обичайно и напълно в реда на нещата, а попълването им да става дори с юридическа принуда, за да се осъществи отделянето на детето от майката и бащата още в най-ранна възраст. За детето преходът може да бъде улеснен чрез обработка с влияещи на поведението психотропни вещества, въведени под формата на ваксини (например риталин).
ВНИМАНИЕ! Импулсивният гняв у жената е по-силен от страха й. Силата на една разгневена жена никога не бива да се подценява, както и властта й над един съпруг с целенасочено изкривено сексуално възпитание от ранни години.
Тези съображения залегнаха в основата на решението да се даде право на жените да гласуват през 1920 год.
Фактор четвърти – ЮНОША
Инстинктът за самосъхранение по време на война и убеждението, че като част от тълпата може по-лесно да се оцелее — в случай че младежът бъде убеден да стане войник — е последният полезен натиск, нужен за успешното изритване на бедния Джони под дъжда от снаряди и куршуми за чужди интереси. Тихото изнудване на нещастника се осъществява с внушени заплахи като “няма ли саможертва — няма и приятели, няма ли слава — няма и жени”.
Фактор пети – СЕСТРА
А какво да се каже за сестрата на юношата? Осигурена и закриляна от родителите си, тя се приучва да очаква същото и от бъдещия си съпруг, без значение на каква цена.
Фактор шести – добитък
Човешки същества, които не използват мозъците си, не са по-добри от онези, които въобще нямат мозък, така че това малоумно сборище от безгръбначни, състоящо се от баща, майка, син и дъщеря, се превръща с лекота в стадо полезни домашни животни и възпитатели на следващото поколение такива.
Тихи оръжия за безшумни войни
"Оригиналният материал бе получен от FidoNet през 1987 г. През 1991 г. той беше публикуван в книгата “Виж Бледия кон” от Уилям Купър като първа глава на съответната книга. Купър обявява своя източник като Tom Young, въпреки че версията FidoNet беше анонимна.
Това е оригиналната “ФидоНет” версия, която не съдържа допълнителни коментари на Бил Купър. “Виж Бледия кон” е отличен източник за информация относно Новия Световен Ред и аз ви я препоръчвам, ако бихте могли да се снабдите с нея.
Купър е правил опит да открие оригиналния документ. Въпреки че “Оперативните изследвания” са съществували, нямало е и следа от “Техническият наръчник TM-SW7905.1”
Предвид заглавието на наръчника някой се е досетил за какво става въпрос."
Брус Перет
Настоящият документ, датиращ от май 1979, бе открит на 7.07.1986 г. в една копирна машина IBM, закупена на доста висока цена.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
