Постинг
14.12.2013 08:22 -
ОТВЛИЧАНИЯ И РЕГРЕСИВНА ХИПНОЗА ( поредица )
Бъд Хопкинс, изследовател на отвличания, представя един забележителен доклад за случай, който изглежда е най-добре документираната среща с извънземни в света. Действието се развива на 30 ноември 1989 г. в Манхатън, Ню Йорк, където една жена съобщава, че е била отвлечена от спалнята си от няколко дребни същества. След като прелита като птица високо над улиците, тя е въведена в един космически кораб и подложена на медицинско изследване. Свидетелката Линда Наполитано си спомня съвсем съзнателно случката и я съобщава на Хопкинс, който продължава проучването с помощта на хипноза. Жената вече била описала няколко свои преживявания пред изследователя по-рано през същата година, след като прочела една от неговите книги. Така че Хопкинс и свидетелката вече си сътрудничат на професионална основа, когато става най-важната й среща с извънземните.
Същевременно с Хопкинс се свързват двама охранители от службата за контрол върху прилагането на закона, които твърдят, че през въпросната нощ били на улицата и видели някаква жена да излита от апартамент на висок етаж и да влиза в кораба. Без да знаят, че Хопкинс вече е във връзка с Линда, те му съобщават, че могат да посочат дома й и да го заведат при нея. Сведенията на свидетелите съвпадат"много точно.
След това Хопкинс получава потвърждение и от други, както изглежда, независими наблюдатели на един мост над река Ийст. Той продължава да изследва случая, защото чувства, че той може би е най-важният в историята на извънземните отвличания. Но има проблеми. Изследователят не бил в състояние да разпита лично двамата полицейски охранители. По-къс-но те съобщават, че са съпровождали политическа личност от висок ранг, свързана с Обединените нации, към въртолетното летище и че цялото събитие може да е било инсценирано във връзка с тази личност. Затова сведението се оспорва с аргумента, че ако личност с подобно положение е била свидетел на пособен случай, присъствието на извънземни би било доказано и прикриването му - прекратено. Някои изследователи заявяват, че въпросната личност е бившият генерален секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр, но това не е потвърдено нито от Куеляр, нито от Хопкинс.
За жалост, от въртолетното летище отричат да е имало полети през същата нощ. Службата за „световни водещи личности" настоява, че Генералният секретар е бил в леглото си вкъщи. Опитите да се намерят други очевидци от жилищната сграда или от оживения офис на един вестник точно отсреща не довеждат до резултат, съгласно направено независимо изследване, публикувано от друга изследователска група. Така най-обещаващият от случаите не успява да събере повече солидни сведения в своя подкрепа.
Въпреки това има конкурентен случай, който ни е съобщен само два дни по-къс-но, и е изследван задълбочено от Питър Хъф. На 1 декември 1987 г. един бивш полицай заявява, че се разхождал из Илкли Мур, Западен Йоркшир, точно преди разсъмване, за да снима пейзажа, когато видял малко зелено същество, което му правело знаци. Той се затичал след него и успял не само да съзре как едно летателно средство с форма на диск се устремява към небето, но и да направи цветна снимка на съществото .
Случаят е подплатен и с физическо доказателство - иглата на компаса (както свидетелят твърди) сменила полярността си. Тя и фотографията по-късно са анализирани от професионални изследователски екипи - от университета в Манчестър и от лаборатории на „Кодак". Свидетелят изпитал и добре известната загуба на промеждутък от време от около часи три-четвърти и след основно проучване на случая е подложен на регресионна хипноза от психолога Джим Сингьлтьн с надеждата да се открие повече информация. В резултат се появява свързан спомен за отвличане и Сингьлтьн потвърждава, че очевидецът описва истинско преживяване.
Този поразителен случай е първото в света отвличане от извънземни, при което жертвата успешно е фотографирала похитителя. Но на снимката личи само една зеленикава фигура, висока 1,37 м. Никакъв анализ не може да установи дали това е чучело, костюмирано дете, или истински извънземен.
Регресивна хипноза
След този случай започват да. постъпват още подобни съобщения от целия свят. До 1987 г. са записани около петстотин -над 50% са от САЩ. Въпреки сходните подробности в общото изложение, скептиците бързат да отхвърлят сведенията. Те обръщат внимание на реалните проблеми при регресионната хипноза.
Експериментите показват, че хипнозата може да стимулира паметта относно такива въпроси, като например с кого пациентът е седял в класната стая като дете, но също толкова лесно тя е в състояние да задейства фантазията. Известно е, че под въздействие на регресията хората стават много по-възприемчиви към подсещания и вну-шениия от страна на хипнотизатора. Някои тестове показват дори, че се развива напълно фалшива памет за събитие, което никога не се е случвало, просто защото хипнотизаторът по време на регресионния експеримент навежда пациента на мисълта, че то се е случило.
В един от случаите на пациентите се внушава, че са чули изстрел от пушка -по време на хипнозата умело ги убеждават в това. След като излизат от хипнозата, пациентите настояват, че са чули изстрел. После им пускат запис с първоначалния разговор, проведен часове преди това, в който те твърдо настояват, че не чуват нищо.
Сведения за подобни експерименти са причина свидетелствата от очевидци на нещастни случаи или на криминално деяние, получени чрез регресионна хипноза, да не се приемат в съда, въпреки големите надежди, възлагани първоначално на този метод.
Изследователи като авиационният журналист Филип Клас, предполагат, че историите за отвличане от извънземни се пораждат от подсъзнателното очакване както на изследователите, така и на очевидците. Очевидците вярват в НЛО, смятат, че са видели такъв обект, приемат, че този НЛО е бил извънземен и когато ги въведат в „извънземния апарат" чрез умело насочване, стигат до извода, че са се срещнали с неговия екипаж. След като историята на Бети и Варни Хил се разпространява по света, първоначално в книгата на Фулър и през 1975 г. като телевизионен филм, озаглавен „Инцидент с НЛО", всеки вече е добре запознат с формата, под която може да протече едно отвличане. Подсъзнанието е в състояние с готовност да направи останалото и да породи фантазия в това специфично състояние на съзнанието - регре-сионната хипноза.
За да демонстрира това, калифорнийският професор по английски език Алвин Лоусън използва студенти доброволци, които не знаят нищо за НЛО. Той ги моли да вземат участие в експерименти по регресионна хипноза, проведени с участието на д-р Уилям Маккол. Подбрана е серия от насочващи въпроси, които да се вписват в рамката на едно действително отвличане. След това предлагат на пациентите да фантазират на тема отвличане. Само осем сту денти взимат участие, но експериментът впоследствие е цитиран широко от учени-те-скептици като доказателство, че всички случаи на отвличане биха могли да са игра на въображението.
Всъщност описаният експеримент търпи сериозна критика. Фантастичните разкази неизбежно наподобяват действителни истории, защото възможностите за фантазиране са строго структурирани от задаваните въпроси, а те се основават на предполагаеми действителни отвличания. Но дори и при тези предпоставки се наблюдава широко разнообразие в описанието на извънземните, някои от които нямат прецедент в истинските истории за отвличания. При това нито един от студентите не изразява емоция и не остава дори със смътното усещане, че срещата действително се е състояла.
За спонтанно описваните случаи на отвличане важи точно обратното. Емоционалният отклик често пъти е твърде силен до такава степен, че един от очевидците получава дори епилептичен припадък по време на регресията. Лекарите са принудени да прекратят следващите сеанси, когато пулсът и кръвното му налягане достигат опасни нива. Без съмнение, по време на регресията очевидецът преживява отново едно истинско усещане.
Психолозите са съставили няколко подробни характеристики на отвлечените. Поне в един от случаите психоложката, работила „на сляпо" - била помолена да коментира характери сред група хора с убеждението, че прави медицински преглед за професионално ориентиране. Проучванията установили, че очевидците притежават интелигентност над средната и не показват никаква следа от психоза. Даже след като й била съобщена истината за подбора, който направила на хората, психоложката потвърдила мнението си.
Действително, някои проучвания на психолозите показват, че в емоционален план най-близък е паралелът с жертвите от изнасилване. Отвлечените искрено се чувстват физически и духовно накърнени, независимо от реалността зад описанията.
Експеримент 1
Д-р Томас Булард е фолклорист от университета в Индиана. Той се заинтересува от историите за отвличане, когато осъзнава, че те може да са образци на съвременен фолклор. Булард започва огромен изследователски проект с цел да докаже тази идея. Статистически тя се основава върху повече от четиристотин внимателно изследвани случая. През 1992 г. той осъвременява проучването, за да включи близо осемстотин случая.
Незабавно изпъкват някои съществени факти. Около 40% от случаите дават резултат без прибягване към регресионна хипноза, като няма забележима разлика между данните, получени по този път, и останалите. Вследствие на това изследователят стига до заключението, че макар регресионната техника да добавя известна доза фантазия към някои подробности от историята и би могла да компрометира отделни случаи, фактите съществено подкрепят възгледа, че явлението „отвличане от извънземни" не е резултат единствено от хипнотично състояние. То просто прилича на матово стъкло, през което се наблюдава едно съвсем истинско явление.
Булард отбелязва също една странна особеност при случаите, която нарича „амнезия на входа". В научно-фантастич-ните филми моментът, в който жертвата попада на борда на космическия кораб от извънземните похитители, често пъти силно се подчертава. Съответната сцена е много драматична и хората с живо въображение усещат, колко е важно да се покажат проблясващи светлини и плъзгащи се врати, както във филми като »На-шественици от. Марс" И „Близки срещи от трети вид" на Стивън Спилбърг, вдъхновен от разкази за НЛО. Във всички разкази за действителни отвличания обаче, моментът на влизане в НЛО липсва. Очевидците нямат спомен - нито съзнателен, нито предизвикан по-къснр под хипноза, как точно е влязъл в извънземния апарат. Те просто „прескачат" към момента, в който се събуждат в една странна стая.
С цел да провери това и да потвърди или отрече експеримента за въображаемо отвличане на Лоусън-Маккол, Джени Ран-дълс прилага нехипнотична техника върху двадесет доброволци във Великобритания в началото на 1987 г. Те са помолени да фантазират на тема отвличане, точно както студентите в Калифорния, но въпросите не са конкретизирани. От доброволеца се иска да опише единствено как се озовава в НЛО и после да разкаже подробно за случилото се.
Десетина доброволците са запознати предварително с проучванията за НЛО. Другите участници имали само повърхностна представа - от вестници или телевизия. Резултатите са зашеметяващи. Доброволците с познания за НЛО описват случаи, които много приличат на истински отвличания (често без спомен за влизането в апарата и срещи със същества, подобни на описаните от други случаи). Това не е неочаквано. Поразяващото е, че разказите на доброволците с ограничени познанияза НЛО много се различават. Повечетоописват как точно влизат в НЛО и дават сведения за типове извънземни същества, както и за методите и мотивите им, които съвършено не приличат на разказите за действителните отвличания от извънземни. До голяма степен те са изградени по образец от научно-фан-тастичните филми.
Може би най-обезпокоителният аспект на сведенията за отвличане от извънземни е взаимната им съгласуваност, която вплита в едно тези случаи. Съобщения са събирани от цял свят, въпреки че 50% са все още от САЩ, където изследователите са особено пристрастени. И все пак, дори в страните, където темата не е широко обсъждана, като бившия СССР. описанията твърде приличат на онези, които се срещат навсякъде. Освен това навред по света в данните може да се проследи ясна историческа тенденция.
Случай 1
През октомври 1957 г. Антонио Вила Боа, помощен работник в бразилска ферма, разказва, че бил качен в
НЛО и разтрит с химикал, преди да бъде изнасилен от извънземна женска с огнени коси, която виела като
куче. После съществото посочило корема си и след това нагоре към небето, сякаш обяснявало с жестове, че смята да роди бебето си в друг свят. Случаят е проучен от медицинска група скоро след това, но не е разгласяван в продължение на години като прекалено фантастичен дори за да бъде докладван на уфо-лозите. Но той е документиран преди Бе-ти Хил да разкаже за направения й тест за бременност по време на отвличането в Белите планини. Действително Барни Хил описва използвана върху него техника, по-късно идентифицирана като непознатото тогава медицинско извличане на семенна течност. По това време случаят на Вила Боа дори не е публикуван в Бразилия и в този смисъл е независимо потвърждение.
Случай 2
През годините в случаите на отвличане доминират елементи на генетично изучаване, съвкупление и сексуално възпроизводство. При един неясен, но интригуващ случай от Венецуела през август 1965 г. Е осъществен контакт с твърде уважаван гинеколог, на когото високи, русокоси и синеоки „хуманоидни" същества казали: „Ние сме тук да изучаваме психиката на човеците, за да ги адаптираме към нашия биологичен вид. Ние изучаваме възможността за взаимно размножаване с вас, за да създадем един нов вид".
Случай 3
През май 1968 г. млада жена от щата Ню Йорк трябвало да бъде подложена на едногодишна интензивна терапия от гинеколог, когато менструацията й прекъсва след някакво преживяване. Тя живо си спомняла как странни същества взимат от нея яйцеклетки, като обясняват, че се опитват да направят хибридно бебе от човешки и извънземни клетки.
Случай 4
През 1973 г., преди новината за този случай да има възможност да стигне до нея, друга жена в Съмърсет, Англия, разказва за подобни проби, взимани от нея, като после била изнасилена от висок „ху-маноид". Тя се чувствала сексуално осквернена.
Извънземни бебета
Първото отвличане във Великобритания е изследвано през 1977 г., но се случва през октомври 1974 г. Петчленно семейство - двама възрастни и три деца -се връща след гостуване при роднини, когато на пътя им се изпречва преграда от странна зелена мъгла разпростряла се над шосето близо до дома им в Ейвли, Есекс. Колата навлиза в мъглата, пътниците усещат раз друсване и сякаш след секунди излизат от облака. В действителност, когато пристигат у дома си след още 2 км път, се оказва, че за повече от час и половина от живота си просто нямат никакъв спомен.
През следващите месеци в членовете на семейството настъпват редица забележителни промени. Те стават вегетарианци, започват усилено да се интересуват от околната среда и откриват, че сънуват едни и същи страховити сънища. В тези сънища всеки вижда малко космато същество с ужасяващи очи. В края на краищата д-р Ленърд Уайл-дър хипнотизира двамата родители и те заедно съставят невероятно подробен отчет за преживяното пред експертите по НЛО
Анди Колинс и Бари Кинг. Двамата очевидци разказват, че са били на борда на НЛО, който очевидно бил скрит под зелената димна завеса. Те описват как цялата кола била „засмукана" на борда на обекта. След това изпаднали в състояние, при което напуснали телата си и започнали да кръжат из вътрешността на обекта с усещането, че телата им са все още в колата. Били подложени на медицинско изследване от дребни космати създания, под надзора на по-високи, човекоподобни същества в сребристо облекло.
След това бащата бил разведен из „машинното отделение" с подробно обяснение как работи корабът. Показали им и холографски снимки на една опустошена планета, за която извънземните твърдели, че е тяхната. Те не искали подобен упадък да настъпи и на Земята и възнамерявали да ни помогнат да го предотвратим. Човечеството било генетичен експеримент, заложен от тях в този свят преди хилядолетия и оттогава те непрекъсното ни наблюдавали. Те заявили, че хора са отвличани, за да се провеждат наблюдения на населението. Извънземните искали да променят света по-скоро чрез скрито, отколкото чрез пряко вмешателство. Решението да поправим нещата трябвало да произлиза от самите нас.
В средата на осемдесетте години Бъд Хопкинс, известен нюйоркски художник и изследовател на отвличания, започва да публикува събрани в продължение на години данни, в които бил убеден, че никой няма да повярва. Те описват необичайни твърдения, направени от млади жени.
Пострадалите твърдят, че са били отвлечени, изнасилени и по-късно повторно отвлечени, като този път
развиващият се зародиш е извлечен от утробата им и бременността - прекъсната. Някои заявяват, че по-късно им е показано сполучливо хибридно бебе, „гледано" от извънземните в собствената им среда, което било свръхинтелигент-но. Много от тези отвлечени жени след това започват да описват тлар. по-късно „мечти за мъдри бебета", първоначално отхвърляни като фантазии.
Забележително е, че докато Хопкинс разсъждава дали да публикува това зашеметяващо разкритие в сведенията, подобен материал вече се разпространява по света. Една жителка на Чешир, Англия, има среща с извънземни през лятото на 1979 г. и на 16 септември съобщава, че е сънувала как износва странно на вид и изключително интелигентно дете.
Случай 1
На 26 декември действително бременната жената от този случай неочаквано изчезва. През април 1980 г. в Пудасярви, Финландия, е отвлечена друга жена, изследвана и информирана откровено от своите похитители, че се нуждаят от нейната помощ, защото "ние не можем да раждаме свои собствени деца".
Случай 2
След 1980 г. зачестяват съобщения за отвличане на млади жени, предимно на възраст от 18 до 35 години. Около 65% от очевидците попадат в тази група. В трите случая, когато отвлечените са били над репродукционна, в спомените им се забелязва недвусмислено елемент на отхвърляне. На един потърпевш от Мъжки пол похитителите заявили: „Твърде сте стар и без необходимата твърдост за нашите цели".
Днес в САЩ е на път да приключи едно основно медицинско проучване със солидни сведения, които могат веднъж завинаги да обяснят случаите на. изчезнал зародиш. Засега липсва физическо доказателство, но някои лекари са убедени, че косвените доказателства са толкова силни, че е само въпрос на време явлението „отвличане" да престане да бъде обект на спорове.
Случай 3
Прочутият Масачузетски технологичен институт (МТИ) е разположен от двете страни на река Чарлс в Бостън. През юни 1992 г. той е домакин (но не и организатор) на най-важното събиране на изследователите на извънземни отвличания, на което светът изобщо е бил свидетел. С финансова подкрепа, с удобствата предоставени от световноизвестния университет, и принципите и стандартите на един традиционен научен
симпозиум, пет много запълнени дни са посветени на повече от сто подробни доклада от специално поканени участници. Това са психиатри, социални работници, професионални проучватели на отвличания и най-голямата група отвлечени, които изобщо някога са се oе събирали с такава цел. Намерението е да се оцени всеки отделен аспект от загадката, от първоначалното й откриване до методите, с които да се помогне на жертвата да се справи с последствията. Това е направено в овладяна обстановка, освободена от спекулации и публичност, които привличат конференциите по НЛО.
Публикуваните материали от събитието имат за цел да станат изчерпателен наръчник за нарастващия брой професионалисти, които обръщат внимание на тези въпроси. Джени Рандълс бе сред делегатите, които имаха щастието да бъдат поканени. Психиатрите представят статия след статия, правейки обзор на резултатите от проучванията на психологическия профил на отвлечените. Всички тестове установяват, че очевидците са изключително стабилни хора, искрени и без детекти-рани халюцинации и психопатични разстройства.
Проведени са няколко теста по така наречената хипотеза „склонност към фантазии"; предложена от някои психолози. Според нея отвлечените биха могли да са част от малка група хора (до 5% от населението), които притежават вътрешен живот с толкова богата фантазия, че израстват със съществено нарушена способност да различават истинските събития от въображаемите. Всеки от трите независими теста опровергава хипотезата и австралийският изследовател Кийт Бастърфилд, един от нейните основните защитници официално я оттегля от спора.
Специалистите в областта на синдрома „стрес след травма" демонстрират също, че психологическият профил на отвлечените съответства на особеностите на жертвите в други действителни случаи на физическо малтретиране. Това подкрепя твърдението, че тези хора вярват реалността на преживяното от тях отвличане.
Случаите на отвличане в САЩ биха могли да се сравнят с проучванията, проведени във Великобритания, Австралия, Бразилия и Скандинавия. В доклад на Джени Рандълс са посочени новите теми, очертали се при британските данни. Въз основа на тях са обособени два ключови фактора Установено е, че отвлечените имат богата зрителна фантазия и необикновени спомени от много ранна възраст -една година и по-малко. Може би това са жизненоважни обстоятелства.
Много хора гледат повърхностно на историите за отвличане от извънземни и предполагат, че те представляват контакт с пришълци от космоса. Но това не е напълно доказан факт и мнозина търсят алтернативни решения. Tърсенето на психологическо обяснение не е изоставено и след като се установява, че отвлечените очевидно са нормални хора. Всеки човек би могъл да има необичайни духовни преживявания, без изобщо да е психически нестабилен или болен. Но все още не е открит механизъм, обясняващ отвличанията задоволително за психолозите, които са изследвали данните за случаите. Все пак, налице са някои насочващи факти, които предполагат, че известните досега случаи са рожба на въображението на жертвите. Например, налице е един социален модел на „извънземните", който се проявява предимно в случаите, регистрирани преди 1987 г.
Годината 1987 г. е водоразделна, защото тогава авторът на романи на ужасите Уитли Стрийбър, прочитайки за загадката на отвличанията от извънземни в една книга на Джени Рандълс, осъзнава, че странните, подобни на съновидения, преживявания в миналото му биха могли да се окажат истински спомени. Той се заема с разкриването им и ги описва в две автобиографични книги, озаглавени "Общуване" и "Трансформация". Милиони екземпляри са продадени по света, а по първата книга е създаден филм с участието на Кристофър Уолкън. Оттук нататък целият свят се запознава в най-голени подробности е явлението „отвличане" и особено с характерното описание на едно същество, известно на изследователите като „сивият", което, както подсказва името, е със сива кожа и нисък ръст, с несъразмерно голяма глава и големи очи. От 1987 г. то започва да доминира във всички разкази за отвличане из целия свят.
Все пaк, преди да се появи книгата на Стрийбър, извънземните сякаш забележимо се различават по физическата си външност в различните части на света. В Южна Америка по-често се говори за космати джуджета с агресивно поведение. Само в САЩ похитителите са дребни учени с яй-цеподобни глави. Във Великобритания и Северна Европа като че ли се подвизават високи русокоси същества с вид на норвежки богове и с доста по-цивилизовани маниери.
Защо е така? Някои изследователи предполагат, че множество извънземни раси посещават Земята. Други твърдят, че истинската причина е нашето собствено бъдеще и че формите представляват просто маскировка, възприета от пътешествениците във времето, за да прикрият истината, поради което може би са включени и някои елементи от днешните национални тенденции. Трети предполагат, че е прекалено голямо съответствието между културата на дадена нация и формата, която приемат случаите на отвличане там. Вериятно съществува психологическа причина за разнообразното възприемане и описание на извънземните пришълци. Смята се, че след широкото разпространение на книгите на Стрийбър се създава нов стереотип.
Ако някаква извънземна раса е в контакт с нас, разумът ни вериятно не е в състояние да осъзнае и се справи с този факт. Изучаването на примитивни островни или племенни култури показва, че когато за първи път представителите им срещнат „цивилизован" човек, те го възприемат в съответствие с образите, близки до техните представи и традиции - например, старинна поговорка, в която самолетът се оприличава с „голяма бяла птица". Разумът очевидно не разполага с друг начин за осмисляне на информация, с която не се е сблъсквал. Може би по подобен начин възприемаме извънземните в съответствие с нашите собствени очаквания и олицетворяваме неизвестното в образи от научната фантастика.
Последният възглед поне частично се потвърждава от д-р Ричард Грегъри, известен специалист по психология на възприятията. В „Ню Сайънтист" от 30 август 1962 г, много преди спорът около отвличанията да завладее вниманието на колегите му, той вече предупреждава: „Предположете, че би трябвало да се срещнем с нещо действително странно - да кажем нова форма на живот... бихме ли могли да я „видим", както подобава?"
Отвличането от извънземни се описва като най-голямата мистерия на космическия век, като непонятно психическо изплъзване от света или като първи контакт с друга интелигентна форма на живот. Никой не знае кое е правилното.
Хиляди хора от различни цивилизации и с различен начин на живот говорят за този забележителен феномен на космическо пиратство. Докато мнозина са обективни относно случилото се, някои отвлечени настояват, че са били използвани като опитни морски свинчета от учени от друг свят, Очевидно подобна концепция е приемлива за твърде малко хора.
Явлението изглежда свързано с мистерията НЛО, но все пак е със значително по-късна дата. Докато наблюдаването на странни светлини в небето може да се проследи хиляди години назад, отвличането от извънземни до голяма степен е продукт на космическия век. То започва в края на петдесетте години, но набира пълна скорост през осемдесетте. Все пак, сега е така широко разпространено и придобива такива обезпокоителни оттенъци, че психолозите, психиатрите, лекарите, социолозите и експерти те по НЛО, особено в САЩ, са обединили усилията си да разкрият истината. Дали отвличанията са субективно преживяване подобно на сън или фантазия, или в известен смисъл са обективно нашествие в живота на обикновените земни жители от всички възрасти?
Не един от изследователите е рискувал да бъде порицан професионално, подкрепяйки предположението, че истинският брой на отвлечените може да е огромен - възможно една значителна част от населението на Земята. Подобни твърдения широко се критикуват като истерия, докато не са публикувани неоспорими данни през 1992 г. Организацията „Роупър" провежда основно проучване в САЩ и установява, че не по-малко от четири милиона американци биха могли да се считат за жертви на отвличане от извънземни. Това съответства на близо един милион отвлечени във Великобритания - и на около 2% от населението на Земята.
Още по-обезпокоително е последващото твърдение, че само част от тези хора напъл но съзнават какво се е случило с тях. Някои изследователи се опитват да докажат с нарастваща увереност, че всеки може да стане жертва на извънземно отвличане, без да има спомен за преживяното.
От самото начало
Случай 1
През септември 1961 г. Бети и Барни Хил, социална работничка и пощенски служител, се връщат през нощта от почивка в Канада. След като се насочват на юг през скалистите Бели планини към дома си в Нова Англия, те забелязват светлинен обект в небето с форма на банан. За миг това нещо се приближава и на тях им се струва, че виждат същества, които ги наблюдават през прозорците. Съпрузите се прибират безпрепятствено вкъщи или поне така смятат по онова време.
В действителност, върху боята на колата им имало странни петна, а те самите необяснимо са закъснели с повече от час при пристигането си вкъщи. Малко след това и двамата започват да сънуват екзотични кошмари с извънземни лица и медицински изследвания. Тъй като не са в състояние да овладеят последвалия стрес, те се консултират с д-р Бенджамин Саймън, психиатър от Бостън, който им прилага продължителна терапия с регресионна хипноза.
Сънищата и фобиите на съпрузите са проследени в миналото до онова съдбоносно пътуване. Тъй като д-р Саймън предполага, че лекува случай на кошмарно са-мозаблуждение, а не работи с истински процеси в паметта, той позволява на поразителната история да се разгърне по време на терапевтичните сеанси. В края на краищата, съпрузите излагат една свързана история за това, как били спрени на пътя от „космически кораб", как били качени против волята си на борда от дребни хора с ориенталски очи и бели лица и как след това били подложени на физически изследвания, и изплашенa от една процедура, при която вкарвали игла през пъпа й. Съществата й казали, че това е тест за бременност. Няколко години по-късно подобна процедура е въведена в клиниките за извличане на проби от околоплодната течност на бременните жени. Тези проби след това се проверяват за синдром на Даун. Съществата също така многократно взимали проби от коса и кръв от двете жертви. В един момент дори им показали „карта", на която било показано родното място на извънземните в междузвездните търговски маршрути.
Тази история предизвиква сензация, когато през 1965 г. писателят Джон Фулър публикува подробности за нея. Астроном-ката Марджъри Фиш дори взима рисунките на звездната карта, направени от Вети Хил, и възпроизвежда това, което биха могли да представят. Налага се да използва информация, която не би могла да е известна на Бети Хил през 1961 г., но е на разположение няколко години по-късно по времето, когато Фиш провежда своето изследване. Резултатите показват, че извънземните населяват една планета около звездата ге(а геНсиИ.
Спорът във връзка с този случай още не е затихнал сред уфолозите. Скептиците твърдят, че космическият кораб на семейство Хил е илюзия, породена от планетата Юпитер, която тогава е светела много ярко в същата част от небето. Обаче по същото време местната въздушна база е регистриралас радара си някакъв обект. Те подчертават още, че психиатърът чувства убедеността на очевидците в твърденията им, но смята, че те са плод на обща халюцинация. Дори да е така, семейство Хил не е показвало дотогава други симптоми за някакъв вид психоза. Каквато и да е истината, този забележителен случай отваря шлюзовете. Следва стремителен поток от отвличания.
Към началото на седемдесетте години няколко психиатри в САЩ използват регресионна хипноза, за да върнат очевидеца обратно към озадачаващо преживяване във всички случаи, когато има индикация за загуба или липса на памет. Някои очевидци заслу жават пълно доверие, макар разказваните истории да се възприемат доста трудно.
Случай 2
Една нощ през декември 1967 г, патрулиращия полицай Хърб Шърмър обикаля с колата си пътищата на равнинната местност Ешланд, щата Небраска, когато се натъква на странен обект, който очевидно черпи мощност от електрическите жици край пътя. Облечени в сребристо същества го качват на борда и го подлагат на изследване, като му задават въпроси, а след това му обясняват как работи тяхната машина посредством магнитни полета.
Случай 3
Група учени от университета в Колорадо предприемат изследване, финансирано от правителството на САЩ. Те не откриват доказателства, че полицаят страда от някакви психическисмущения. Шефът на Шърмър потвърждава, че вярва в искреността на своя подчинен, а психиатърът д-р Лео Спринкъл, повикан от университета да прегледа очевидеца и да приложи рег-ресионна хипноза, също дава благоприятно становище. След това Спринкъл посвещава много години на изучаването на стотици други случаи на отвличане.
Случай 4
Подобно необикновено премеждие сполетява полицая Алън Годфри от Западен Йоркшир. По време на патрулна обиколка в ранна ноемврийска утрин на 1980 г. извън промишленото градче Тодмордън в Пенините той вижда въртящ се обект, който кръжи във въздуха точно над пътя. Подобно на Шърмър, Годфри си спомня съзнателно единствено вида на обекта и, когато по-късно възстановява събитията, отбелязва, че му се губят няколко минути. Преди да бъде приложена регресионна хипноза, той няма обяснение за губещия се интервал от време.
Годфри е подложен на регресия от лекари в престижен частен кабинет в Ман-честър. Те го карат отново да преживее ужаса от видеокамера, този път използвана от изследователя Хари Харис. Пациентът си спомня, че сноп светлина бил изстреляй от кръжащия обект и го лишил от съзнание. След това описва как бил пренесен в обекта и подложен на медицинско изследване върху дълга маса или легло от малки, подобни на роботи същества. Те, изглежда, били надзиравани от по-ви соко, „хуманоидно" същество, на име Йосеф. В стаята имало също едно голямо черно куче.
Няколко години след хипнозата Годфри разказва какво мисли за преживяното:
„Знам, че това, което видях на пътя през онази нощ, бе истинско. Що се отнася до това, което по-късно си спомних под въздействие на хипнозата, няма начин да преценя дали съм описвал действителни спомени или фантазии, основани на нещо, което съм чел". Има обаче една следа. Единият ботуш на полицая бил мистериозно сцепен, сякаш Годфри е влачен по земята. Проблемът е, че независимо от приликата между тези ранни случаи, съществата, които участват във всеки от тях, са различни, и нещата, които се случват с очевидците в НЛО, не съвпадат. Нещо повече, присъства елемент на сюрреализъм в построяването на разказите, като например срещата на Алън Годфри с голямото черно куче.
http://www.xnetbg.com/new/40/94/339---e-?showall=1
Същевременно с Хопкинс се свързват двама охранители от службата за контрол върху прилагането на закона, които твърдят, че през въпросната нощ били на улицата и видели някаква жена да излита от апартамент на висок етаж и да влиза в кораба. Без да знаят, че Хопкинс вече е във връзка с Линда, те му съобщават, че могат да посочат дома й и да го заведат при нея. Сведенията на свидетелите съвпадат"много точно.
След това Хопкинс получава потвърждение и от други, както изглежда, независими наблюдатели на един мост над река Ийст. Той продължава да изследва случая, защото чувства, че той може би е най-важният в историята на извънземните отвличания. Но има проблеми. Изследователят не бил в състояние да разпита лично двамата полицейски охранители. По-къс-но те съобщават, че са съпровождали политическа личност от висок ранг, свързана с Обединените нации, към въртолетното летище и че цялото събитие може да е било инсценирано във връзка с тази личност. Затова сведението се оспорва с аргумента, че ако личност с подобно положение е била свидетел на пособен случай, присъствието на извънземни би било доказано и прикриването му - прекратено. Някои изследователи заявяват, че въпросната личност е бившият генерален секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр, но това не е потвърдено нито от Куеляр, нито от Хопкинс.
За жалост, от въртолетното летище отричат да е имало полети през същата нощ. Службата за „световни водещи личности" настоява, че Генералният секретар е бил в леглото си вкъщи. Опитите да се намерят други очевидци от жилищната сграда или от оживения офис на един вестник точно отсреща не довеждат до резултат, съгласно направено независимо изследване, публикувано от друга изследователска група. Така най-обещаващият от случаите не успява да събере повече солидни сведения в своя подкрепа.
Въпреки това има конкурентен случай, който ни е съобщен само два дни по-къс-но, и е изследван задълбочено от Питър Хъф. На 1 декември 1987 г. един бивш полицай заявява, че се разхождал из Илкли Мур, Западен Йоркшир, точно преди разсъмване, за да снима пейзажа, когато видял малко зелено същество, което му правело знаци. Той се затичал след него и успял не само да съзре как едно летателно средство с форма на диск се устремява към небето, но и да направи цветна снимка на съществото .
Случаят е подплатен и с физическо доказателство - иглата на компаса (както свидетелят твърди) сменила полярността си. Тя и фотографията по-късно са анализирани от професионални изследователски екипи - от университета в Манчестър и от лаборатории на „Кодак". Свидетелят изпитал и добре известната загуба на промеждутък от време от около часи три-четвърти и след основно проучване на случая е подложен на регресионна хипноза от психолога Джим Сингьлтьн с надеждата да се открие повече информация. В резултат се появява свързан спомен за отвличане и Сингьлтьн потвърждава, че очевидецът описва истинско преживяване.
Този поразителен случай е първото в света отвличане от извънземни, при което жертвата успешно е фотографирала похитителя. Но на снимката личи само една зеленикава фигура, висока 1,37 м. Никакъв анализ не може да установи дали това е чучело, костюмирано дете, или истински извънземен.
Регресивна хипноза
След този случай започват да. постъпват още подобни съобщения от целия свят. До 1987 г. са записани около петстотин -над 50% са от САЩ. Въпреки сходните подробности в общото изложение, скептиците бързат да отхвърлят сведенията. Те обръщат внимание на реалните проблеми при регресионната хипноза.
Експериментите показват, че хипнозата може да стимулира паметта относно такива въпроси, като например с кого пациентът е седял в класната стая като дете, но също толкова лесно тя е в състояние да задейства фантазията. Известно е, че под въздействие на регресията хората стават много по-възприемчиви към подсещания и вну-шениия от страна на хипнотизатора. Някои тестове показват дори, че се развива напълно фалшива памет за събитие, което никога не се е случвало, просто защото хипнотизаторът по време на регресионния експеримент навежда пациента на мисълта, че то се е случило.
В един от случаите на пациентите се внушава, че са чули изстрел от пушка -по време на хипнозата умело ги убеждават в това. След като излизат от хипнозата, пациентите настояват, че са чули изстрел. После им пускат запис с първоначалния разговор, проведен часове преди това, в който те твърдо настояват, че не чуват нищо.
Сведения за подобни експерименти са причина свидетелствата от очевидци на нещастни случаи или на криминално деяние, получени чрез регресионна хипноза, да не се приемат в съда, въпреки големите надежди, възлагани първоначално на този метод.
Изследователи като авиационният журналист Филип Клас, предполагат, че историите за отвличане от извънземни се пораждат от подсъзнателното очакване както на изследователите, така и на очевидците. Очевидците вярват в НЛО, смятат, че са видели такъв обект, приемат, че този НЛО е бил извънземен и когато ги въведат в „извънземния апарат" чрез умело насочване, стигат до извода, че са се срещнали с неговия екипаж. След като историята на Бети и Варни Хил се разпространява по света, първоначално в книгата на Фулър и през 1975 г. като телевизионен филм, озаглавен „Инцидент с НЛО", всеки вече е добре запознат с формата, под която може да протече едно отвличане. Подсъзнанието е в състояние с готовност да направи останалото и да породи фантазия в това специфично състояние на съзнанието - регре-сионната хипноза.
За да демонстрира това, калифорнийският професор по английски език Алвин Лоусън използва студенти доброволци, които не знаят нищо за НЛО. Той ги моли да вземат участие в експерименти по регресионна хипноза, проведени с участието на д-р Уилям Маккол. Подбрана е серия от насочващи въпроси, които да се вписват в рамката на едно действително отвличане. След това предлагат на пациентите да фантазират на тема отвличане. Само осем сту денти взимат участие, но експериментът впоследствие е цитиран широко от учени-те-скептици като доказателство, че всички случаи на отвличане биха могли да са игра на въображението.
Всъщност описаният експеримент търпи сериозна критика. Фантастичните разкази неизбежно наподобяват действителни истории, защото възможностите за фантазиране са строго структурирани от задаваните въпроси, а те се основават на предполагаеми действителни отвличания. Но дори и при тези предпоставки се наблюдава широко разнообразие в описанието на извънземните, някои от които нямат прецедент в истинските истории за отвличания. При това нито един от студентите не изразява емоция и не остава дори със смътното усещане, че срещата действително се е състояла.
За спонтанно описваните случаи на отвличане важи точно обратното. Емоционалният отклик често пъти е твърде силен до такава степен, че един от очевидците получава дори епилептичен припадък по време на регресията. Лекарите са принудени да прекратят следващите сеанси, когато пулсът и кръвното му налягане достигат опасни нива. Без съмнение, по време на регресията очевидецът преживява отново едно истинско усещане.
Психолозите са съставили няколко подробни характеристики на отвлечените. Поне в един от случаите психоложката, работила „на сляпо" - била помолена да коментира характери сред група хора с убеждението, че прави медицински преглед за професионално ориентиране. Проучванията установили, че очевидците притежават интелигентност над средната и не показват никаква следа от психоза. Даже след като й била съобщена истината за подбора, който направила на хората, психоложката потвърдила мнението си.
Действително, някои проучвания на психолозите показват, че в емоционален план най-близък е паралелът с жертвите от изнасилване. Отвлечените искрено се чувстват физически и духовно накърнени, независимо от реалността зад описанията.
Експеримент 1
Д-р Томас Булард е фолклорист от университета в Индиана. Той се заинтересува от историите за отвличане, когато осъзнава, че те може да са образци на съвременен фолклор. Булард започва огромен изследователски проект с цел да докаже тази идея. Статистически тя се основава върху повече от четиристотин внимателно изследвани случая. През 1992 г. той осъвременява проучването, за да включи близо осемстотин случая.
Незабавно изпъкват някои съществени факти. Около 40% от случаите дават резултат без прибягване към регресионна хипноза, като няма забележима разлика между данните, получени по този път, и останалите. Вследствие на това изследователят стига до заключението, че макар регресионната техника да добавя известна доза фантазия към някои подробности от историята и би могла да компрометира отделни случаи, фактите съществено подкрепят възгледа, че явлението „отвличане от извънземни" не е резултат единствено от хипнотично състояние. То просто прилича на матово стъкло, през което се наблюдава едно съвсем истинско явление.
Булард отбелязва също една странна особеност при случаите, която нарича „амнезия на входа". В научно-фантастич-ните филми моментът, в който жертвата попада на борда на космическия кораб от извънземните похитители, често пъти силно се подчертава. Съответната сцена е много драматична и хората с живо въображение усещат, колко е важно да се покажат проблясващи светлини и плъзгащи се врати, както във филми като »На-шественици от. Марс" И „Близки срещи от трети вид" на Стивън Спилбърг, вдъхновен от разкази за НЛО. Във всички разкази за действителни отвличания обаче, моментът на влизане в НЛО липсва. Очевидците нямат спомен - нито съзнателен, нито предизвикан по-къснр под хипноза, как точно е влязъл в извънземния апарат. Те просто „прескачат" към момента, в който се събуждат в една странна стая.
С цел да провери това и да потвърди или отрече експеримента за въображаемо отвличане на Лоусън-Маккол, Джени Ран-дълс прилага нехипнотична техника върху двадесет доброволци във Великобритания в началото на 1987 г. Те са помолени да фантазират на тема отвличане, точно както студентите в Калифорния, но въпросите не са конкретизирани. От доброволеца се иска да опише единствено как се озовава в НЛО и после да разкаже подробно за случилото се.
Десетина доброволците са запознати предварително с проучванията за НЛО. Другите участници имали само повърхностна представа - от вестници или телевизия. Резултатите са зашеметяващи. Доброволците с познания за НЛО описват случаи, които много приличат на истински отвличания (често без спомен за влизането в апарата и срещи със същества, подобни на описаните от други случаи). Това не е неочаквано. Поразяващото е, че разказите на доброволците с ограничени познанияза НЛО много се различават. Повечетоописват как точно влизат в НЛО и дават сведения за типове извънземни същества, както и за методите и мотивите им, които съвършено не приличат на разказите за действителните отвличания от извънземни. До голяма степен те са изградени по образец от научно-фан-тастичните филми.
Може би най-обезпокоителният аспект на сведенията за отвличане от извънземни е взаимната им съгласуваност, която вплита в едно тези случаи. Съобщения са събирани от цял свят, въпреки че 50% са все още от САЩ, където изследователите са особено пристрастени. И все пак, дори в страните, където темата не е широко обсъждана, като бившия СССР. описанията твърде приличат на онези, които се срещат навсякъде. Освен това навред по света в данните може да се проследи ясна историческа тенденция.
Случай 1
През октомври 1957 г. Антонио Вила Боа, помощен работник в бразилска ферма, разказва, че бил качен в
НЛО и разтрит с химикал, преди да бъде изнасилен от извънземна женска с огнени коси, която виела като
куче. После съществото посочило корема си и след това нагоре към небето, сякаш обяснявало с жестове, че смята да роди бебето си в друг свят. Случаят е проучен от медицинска група скоро след това, но не е разгласяван в продължение на години като прекалено фантастичен дори за да бъде докладван на уфо-лозите. Но той е документиран преди Бе-ти Хил да разкаже за направения й тест за бременност по време на отвличането в Белите планини. Действително Барни Хил описва използвана върху него техника, по-късно идентифицирана като непознатото тогава медицинско извличане на семенна течност. По това време случаят на Вила Боа дори не е публикуван в Бразилия и в този смисъл е независимо потвърждение.
Случай 2
През годините в случаите на отвличане доминират елементи на генетично изучаване, съвкупление и сексуално възпроизводство. При един неясен, но интригуващ случай от Венецуела през август 1965 г. Е осъществен контакт с твърде уважаван гинеколог, на когото високи, русокоси и синеоки „хуманоидни" същества казали: „Ние сме тук да изучаваме психиката на човеците, за да ги адаптираме към нашия биологичен вид. Ние изучаваме възможността за взаимно размножаване с вас, за да създадем един нов вид".
Случай 3
През май 1968 г. млада жена от щата Ню Йорк трябвало да бъде подложена на едногодишна интензивна терапия от гинеколог, когато менструацията й прекъсва след някакво преживяване. Тя живо си спомняла как странни същества взимат от нея яйцеклетки, като обясняват, че се опитват да направят хибридно бебе от човешки и извънземни клетки.
Случай 4
През 1973 г., преди новината за този случай да има възможност да стигне до нея, друга жена в Съмърсет, Англия, разказва за подобни проби, взимани от нея, като после била изнасилена от висок „ху-маноид". Тя се чувствала сексуално осквернена.
Извънземни бебета
Първото отвличане във Великобритания е изследвано през 1977 г., но се случва през октомври 1974 г. Петчленно семейство - двама възрастни и три деца -се връща след гостуване при роднини, когато на пътя им се изпречва преграда от странна зелена мъгла разпростряла се над шосето близо до дома им в Ейвли, Есекс. Колата навлиза в мъглата, пътниците усещат раз друсване и сякаш след секунди излизат от облака. В действителност, когато пристигат у дома си след още 2 км път, се оказва, че за повече от час и половина от живота си просто нямат никакъв спомен.
През следващите месеци в членовете на семейството настъпват редица забележителни промени. Те стават вегетарианци, започват усилено да се интересуват от околната среда и откриват, че сънуват едни и същи страховити сънища. В тези сънища всеки вижда малко космато същество с ужасяващи очи. В края на краищата д-р Ленърд Уайл-дър хипнотизира двамата родители и те заедно съставят невероятно подробен отчет за преживяното пред експертите по НЛО
Анди Колинс и Бари Кинг. Двамата очевидци разказват, че са били на борда на НЛО, който очевидно бил скрит под зелената димна завеса. Те описват как цялата кола била „засмукана" на борда на обекта. След това изпаднали в състояние, при което напуснали телата си и започнали да кръжат из вътрешността на обекта с усещането, че телата им са все още в колата. Били подложени на медицинско изследване от дребни космати създания, под надзора на по-високи, човекоподобни същества в сребристо облекло.
След това бащата бил разведен из „машинното отделение" с подробно обяснение как работи корабът. Показали им и холографски снимки на една опустошена планета, за която извънземните твърдели, че е тяхната. Те не искали подобен упадък да настъпи и на Земята и възнамерявали да ни помогнат да го предотвратим. Човечеството било генетичен експеримент, заложен от тях в този свят преди хилядолетия и оттогава те непрекъсното ни наблюдавали. Те заявили, че хора са отвличани, за да се провеждат наблюдения на населението. Извънземните искали да променят света по-скоро чрез скрито, отколкото чрез пряко вмешателство. Решението да поправим нещата трябвало да произлиза от самите нас.
В средата на осемдесетте години Бъд Хопкинс, известен нюйоркски художник и изследовател на отвличания, започва да публикува събрани в продължение на години данни, в които бил убеден, че никой няма да повярва. Те описват необичайни твърдения, направени от млади жени.
Пострадалите твърдят, че са били отвлечени, изнасилени и по-късно повторно отвлечени, като този път
развиващият се зародиш е извлечен от утробата им и бременността - прекъсната. Някои заявяват, че по-късно им е показано сполучливо хибридно бебе, „гледано" от извънземните в собствената им среда, което било свръхинтелигент-но. Много от тези отвлечени жени след това започват да описват тлар. по-късно „мечти за мъдри бебета", първоначално отхвърляни като фантазии.
Забележително е, че докато Хопкинс разсъждава дали да публикува това зашеметяващо разкритие в сведенията, подобен материал вече се разпространява по света. Една жителка на Чешир, Англия, има среща с извънземни през лятото на 1979 г. и на 16 септември съобщава, че е сънувала как износва странно на вид и изключително интелигентно дете.
Случай 1
На 26 декември действително бременната жената от този случай неочаквано изчезва. През април 1980 г. в Пудасярви, Финландия, е отвлечена друга жена, изследвана и информирана откровено от своите похитители, че се нуждаят от нейната помощ, защото "ние не можем да раждаме свои собствени деца".
Случай 2
След 1980 г. зачестяват съобщения за отвличане на млади жени, предимно на възраст от 18 до 35 години. Около 65% от очевидците попадат в тази група. В трите случая, когато отвлечените са били над репродукционна, в спомените им се забелязва недвусмислено елемент на отхвърляне. На един потърпевш от Мъжки пол похитителите заявили: „Твърде сте стар и без необходимата твърдост за нашите цели".
Днес в САЩ е на път да приключи едно основно медицинско проучване със солидни сведения, които могат веднъж завинаги да обяснят случаите на. изчезнал зародиш. Засега липсва физическо доказателство, но някои лекари са убедени, че косвените доказателства са толкова силни, че е само въпрос на време явлението „отвличане" да престане да бъде обект на спорове.
Случай 3
Прочутият Масачузетски технологичен институт (МТИ) е разположен от двете страни на река Чарлс в Бостън. През юни 1992 г. той е домакин (но не и организатор) на най-важното събиране на изследователите на извънземни отвличания, на което светът изобщо е бил свидетел. С финансова подкрепа, с удобствата предоставени от световноизвестния университет, и принципите и стандартите на един традиционен научен
симпозиум, пет много запълнени дни са посветени на повече от сто подробни доклада от специално поканени участници. Това са психиатри, социални работници, професионални проучватели на отвличания и най-голямата група отвлечени, които изобщо някога са се oе събирали с такава цел. Намерението е да се оцени всеки отделен аспект от загадката, от първоначалното й откриване до методите, с които да се помогне на жертвата да се справи с последствията. Това е направено в овладяна обстановка, освободена от спекулации и публичност, които привличат конференциите по НЛО.
Публикуваните материали от събитието имат за цел да станат изчерпателен наръчник за нарастващия брой професионалисти, които обръщат внимание на тези въпроси. Джени Рандълс бе сред делегатите, които имаха щастието да бъдат поканени. Психиатрите представят статия след статия, правейки обзор на резултатите от проучванията на психологическия профил на отвлечените. Всички тестове установяват, че очевидците са изключително стабилни хора, искрени и без детекти-рани халюцинации и психопатични разстройства.
Проведени са няколко теста по така наречената хипотеза „склонност към фантазии"; предложена от някои психолози. Според нея отвлечените биха могли да са част от малка група хора (до 5% от населението), които притежават вътрешен живот с толкова богата фантазия, че израстват със съществено нарушена способност да различават истинските събития от въображаемите. Всеки от трите независими теста опровергава хипотезата и австралийският изследовател Кийт Бастърфилд, един от нейните основните защитници официално я оттегля от спора.
Специалистите в областта на синдрома „стрес след травма" демонстрират също, че психологическият профил на отвлечените съответства на особеностите на жертвите в други действителни случаи на физическо малтретиране. Това подкрепя твърдението, че тези хора вярват реалността на преживяното от тях отвличане.
Случаите на отвличане в САЩ биха могли да се сравнят с проучванията, проведени във Великобритания, Австралия, Бразилия и Скандинавия. В доклад на Джени Рандълс са посочени новите теми, очертали се при британските данни. Въз основа на тях са обособени два ключови фактора Установено е, че отвлечените имат богата зрителна фантазия и необикновени спомени от много ранна възраст -една година и по-малко. Може би това са жизненоважни обстоятелства.
Много хора гледат повърхностно на историите за отвличане от извънземни и предполагат, че те представляват контакт с пришълци от космоса. Но това не е напълно доказан факт и мнозина търсят алтернативни решения. Tърсенето на психологическо обяснение не е изоставено и след като се установява, че отвлечените очевидно са нормални хора. Всеки човек би могъл да има необичайни духовни преживявания, без изобщо да е психически нестабилен или болен. Но все още не е открит механизъм, обясняващ отвличанията задоволително за психолозите, които са изследвали данните за случаите. Все пак, налице са някои насочващи факти, които предполагат, че известните досега случаи са рожба на въображението на жертвите. Например, налице е един социален модел на „извънземните", който се проявява предимно в случаите, регистрирани преди 1987 г.
Годината 1987 г. е водоразделна, защото тогава авторът на романи на ужасите Уитли Стрийбър, прочитайки за загадката на отвличанията от извънземни в една книга на Джени Рандълс, осъзнава, че странните, подобни на съновидения, преживявания в миналото му биха могли да се окажат истински спомени. Той се заема с разкриването им и ги описва в две автобиографични книги, озаглавени "Общуване" и "Трансформация". Милиони екземпляри са продадени по света, а по първата книга е създаден филм с участието на Кристофър Уолкън. Оттук нататък целият свят се запознава в най-голени подробности е явлението „отвличане" и особено с характерното описание на едно същество, известно на изследователите като „сивият", което, както подсказва името, е със сива кожа и нисък ръст, с несъразмерно голяма глава и големи очи. От 1987 г. то започва да доминира във всички разкази за отвличане из целия свят.
Все пaк, преди да се появи книгата на Стрийбър, извънземните сякаш забележимо се различават по физическата си външност в различните части на света. В Южна Америка по-често се говори за космати джуджета с агресивно поведение. Само в САЩ похитителите са дребни учени с яй-цеподобни глави. Във Великобритания и Северна Европа като че ли се подвизават високи русокоси същества с вид на норвежки богове и с доста по-цивилизовани маниери.
Защо е така? Някои изследователи предполагат, че множество извънземни раси посещават Земята. Други твърдят, че истинската причина е нашето собствено бъдеще и че формите представляват просто маскировка, възприета от пътешествениците във времето, за да прикрият истината, поради което може би са включени и някои елементи от днешните национални тенденции. Трети предполагат, че е прекалено голямо съответствието между културата на дадена нация и формата, която приемат случаите на отвличане там. Вериятно съществува психологическа причина за разнообразното възприемане и описание на извънземните пришълци. Смята се, че след широкото разпространение на книгите на Стрийбър се създава нов стереотип.
Ако някаква извънземна раса е в контакт с нас, разумът ни вериятно не е в състояние да осъзнае и се справи с този факт. Изучаването на примитивни островни или племенни култури показва, че когато за първи път представителите им срещнат „цивилизован" човек, те го възприемат в съответствие с образите, близки до техните представи и традиции - например, старинна поговорка, в която самолетът се оприличава с „голяма бяла птица". Разумът очевидно не разполага с друг начин за осмисляне на информация, с която не се е сблъсквал. Може би по подобен начин възприемаме извънземните в съответствие с нашите собствени очаквания и олицетворяваме неизвестното в образи от научната фантастика.
Последният възглед поне частично се потвърждава от д-р Ричард Грегъри, известен специалист по психология на възприятията. В „Ню Сайънтист" от 30 август 1962 г, много преди спорът около отвличанията да завладее вниманието на колегите му, той вече предупреждава: „Предположете, че би трябвало да се срещнем с нещо действително странно - да кажем нова форма на живот... бихме ли могли да я „видим", както подобава?"
Отвличането от извънземни се описва като най-голямата мистерия на космическия век, като непонятно психическо изплъзване от света или като първи контакт с друга интелигентна форма на живот. Никой не знае кое е правилното.
Хиляди хора от различни цивилизации и с различен начин на живот говорят за този забележителен феномен на космическо пиратство. Докато мнозина са обективни относно случилото се, някои отвлечени настояват, че са били използвани като опитни морски свинчета от учени от друг свят, Очевидно подобна концепция е приемлива за твърде малко хора.
Явлението изглежда свързано с мистерията НЛО, но все пак е със значително по-късна дата. Докато наблюдаването на странни светлини в небето може да се проследи хиляди години назад, отвличането от извънземни до голяма степен е продукт на космическия век. То започва в края на петдесетте години, но набира пълна скорост през осемдесетте. Все пак, сега е така широко разпространено и придобива такива обезпокоителни оттенъци, че психолозите, психиатрите, лекарите, социолозите и експерти те по НЛО, особено в САЩ, са обединили усилията си да разкрият истината. Дали отвличанията са субективно преживяване подобно на сън или фантазия, или в известен смисъл са обективно нашествие в живота на обикновените земни жители от всички възрасти?
Не един от изследователите е рискувал да бъде порицан професионално, подкрепяйки предположението, че истинският брой на отвлечените може да е огромен - възможно една значителна част от населението на Земята. Подобни твърдения широко се критикуват като истерия, докато не са публикувани неоспорими данни през 1992 г. Организацията „Роупър" провежда основно проучване в САЩ и установява, че не по-малко от четири милиона американци биха могли да се считат за жертви на отвличане от извънземни. Това съответства на близо един милион отвлечени във Великобритания - и на около 2% от населението на Земята.
Още по-обезпокоително е последващото твърдение, че само част от тези хора напъл но съзнават какво се е случило с тях. Някои изследователи се опитват да докажат с нарастваща увереност, че всеки може да стане жертва на извънземно отвличане, без да има спомен за преживяното.
От самото начало
Случай 1
През септември 1961 г. Бети и Барни Хил, социална работничка и пощенски служител, се връщат през нощта от почивка в Канада. След като се насочват на юг през скалистите Бели планини към дома си в Нова Англия, те забелязват светлинен обект в небето с форма на банан. За миг това нещо се приближава и на тях им се струва, че виждат същества, които ги наблюдават през прозорците. Съпрузите се прибират безпрепятствено вкъщи или поне така смятат по онова време.
В действителност, върху боята на колата им имало странни петна, а те самите необяснимо са закъснели с повече от час при пристигането си вкъщи. Малко след това и двамата започват да сънуват екзотични кошмари с извънземни лица и медицински изследвания. Тъй като не са в състояние да овладеят последвалия стрес, те се консултират с д-р Бенджамин Саймън, психиатър от Бостън, който им прилага продължителна терапия с регресионна хипноза.
Сънищата и фобиите на съпрузите са проследени в миналото до онова съдбоносно пътуване. Тъй като д-р Саймън предполага, че лекува случай на кошмарно са-мозаблуждение, а не работи с истински процеси в паметта, той позволява на поразителната история да се разгърне по време на терапевтичните сеанси. В края на краищата, съпрузите излагат една свързана история за това, как били спрени на пътя от „космически кораб", как били качени против волята си на борда от дребни хора с ориенталски очи и бели лица и как след това били подложени на физически изследвания, и изплашенa от една процедура, при която вкарвали игла през пъпа й. Съществата й казали, че това е тест за бременност. Няколко години по-късно подобна процедура е въведена в клиниките за извличане на проби от околоплодната течност на бременните жени. Тези проби след това се проверяват за синдром на Даун. Съществата също така многократно взимали проби от коса и кръв от двете жертви. В един момент дори им показали „карта", на която било показано родното място на извънземните в междузвездните търговски маршрути.
Тази история предизвиква сензация, когато през 1965 г. писателят Джон Фулър публикува подробности за нея. Астроном-ката Марджъри Фиш дори взима рисунките на звездната карта, направени от Вети Хил, и възпроизвежда това, което биха могли да представят. Налага се да използва информация, която не би могла да е известна на Бети Хил през 1961 г., но е на разположение няколко години по-късно по времето, когато Фиш провежда своето изследване. Резултатите показват, че извънземните населяват една планета около звездата ге(а геНсиИ.
Спорът във връзка с този случай още не е затихнал сред уфолозите. Скептиците твърдят, че космическият кораб на семейство Хил е илюзия, породена от планетата Юпитер, която тогава е светела много ярко в същата част от небето. Обаче по същото време местната въздушна база е регистриралас радара си някакъв обект. Те подчертават още, че психиатърът чувства убедеността на очевидците в твърденията им, но смята, че те са плод на обща халюцинация. Дори да е така, семейство Хил не е показвало дотогава други симптоми за някакъв вид психоза. Каквато и да е истината, този забележителен случай отваря шлюзовете. Следва стремителен поток от отвличания.
Към началото на седемдесетте години няколко психиатри в САЩ използват регресионна хипноза, за да върнат очевидеца обратно към озадачаващо преживяване във всички случаи, когато има индикация за загуба или липса на памет. Някои очевидци заслу жават пълно доверие, макар разказваните истории да се възприемат доста трудно.
Случай 2
Една нощ през декември 1967 г, патрулиращия полицай Хърб Шърмър обикаля с колата си пътищата на равнинната местност Ешланд, щата Небраска, когато се натъква на странен обект, който очевидно черпи мощност от електрическите жици край пътя. Облечени в сребристо същества го качват на борда и го подлагат на изследване, като му задават въпроси, а след това му обясняват как работи тяхната машина посредством магнитни полета.
Случай 3
Група учени от университета в Колорадо предприемат изследване, финансирано от правителството на САЩ. Те не откриват доказателства, че полицаят страда от някакви психическисмущения. Шефът на Шърмър потвърждава, че вярва в искреността на своя подчинен, а психиатърът д-р Лео Спринкъл, повикан от университета да прегледа очевидеца и да приложи рег-ресионна хипноза, също дава благоприятно становище. След това Спринкъл посвещава много години на изучаването на стотици други случаи на отвличане.
Случай 4
Подобно необикновено премеждие сполетява полицая Алън Годфри от Западен Йоркшир. По време на патрулна обиколка в ранна ноемврийска утрин на 1980 г. извън промишленото градче Тодмордън в Пенините той вижда въртящ се обект, който кръжи във въздуха точно над пътя. Подобно на Шърмър, Годфри си спомня съзнателно единствено вида на обекта и, когато по-късно възстановява събитията, отбелязва, че му се губят няколко минути. Преди да бъде приложена регресионна хипноза, той няма обяснение за губещия се интервал от време.
Годфри е подложен на регресия от лекари в престижен частен кабинет в Ман-честър. Те го карат отново да преживее ужаса от видеокамера, този път използвана от изследователя Хари Харис. Пациентът си спомня, че сноп светлина бил изстреляй от кръжащия обект и го лишил от съзнание. След това описва как бил пренесен в обекта и подложен на медицинско изследване върху дълга маса или легло от малки, подобни на роботи същества. Те, изглежда, били надзиравани от по-ви соко, „хуманоидно" същество, на име Йосеф. В стаята имало също едно голямо черно куче.
Няколко години след хипнозата Годфри разказва какво мисли за преживяното:
„Знам, че това, което видях на пътя през онази нощ, бе истинско. Що се отнася до това, което по-късно си спомних под въздействие на хипнозата, няма начин да преценя дали съм описвал действителни спомени или фантазии, основани на нещо, което съм чел". Има обаче една следа. Единият ботуш на полицая бил мистериозно сцепен, сякаш Годфри е влачен по земята. Проблемът е, че независимо от приликата между тези ранни случаи, съществата, които участват във всеки от тях, са различни, и нещата, които се случват с очевидците в НЛО, не съвпадат. Нещо повече, присъства елемент на сюрреализъм в построяването на разказите, като например срещата на Алън Годфри с голямото черно куче.
http://www.xnetbg.com/new/40/94/339---e-?showall=1
Собствената слепота и безхаберие не те о...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Защо сатанистите се борят с тютюнопушене...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Защо сатанистите се борят с тютюнопушене...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
