Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2013 09:17 - ОТВЛИЧАНИЯ И РЕГРЕСИВНА ХИПНОЗА (поредица)
Автор: padreantonii Категория: История   
Прочетен: 3428 Коментари: 0 Гласове:
33


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Все пaк, преди да се появи книгата на Стрийбър, извънземните сякаш забележимо се различават по физическата си външност в различните части на света. В Южна Америка по-често се говори за космати джуджета с агресивно поведение. Само в САЩ похитителите са дребни учени с яй-цеподобни глави. Във Великобритания и Северна Европа като че ли се подвизават високи русокоси същества с вид на норвежки богове и с доста по-цивилизовани маниери.




Защо е така? Някои изследователи предполагат, че множество извънземни раси посещават Земята. Други твърдят, че истинската причина е нашето собствено бъдеще и че формите представляват просто маскировка, възприета от пътешествениците във времето, за да прикрият истината, поради което може би са включени и някои елементи от днешните национални тенденции. Трети предполагат, че е прекалено голямо съответствието между културата на дадена нация и формата, която приемат случаите на отвличане там. Вериятно съществува психологическа причина за разнообразното възприемане и описание на извънземните пришълци. Смята се, че след широкото разпространение на книгите на Стрийбър се създава нов стереотип.




Ако някаква извънземна раса е в контакт с нас, разумът ни вериятно не е в състояние да осъзнае и се справи с този факт. Изучаването на примитивни островни или племенни култури показва, че когато за първи път представителите им срещнат „цивилизован" човек, те го възприемат в съответствие с образите, близки до техните представи и традиции - например, старинна поговорка, в която самолетът се оприличава с „голяма бяла птица". Разумът очевидно не разполага с друг начин за осмисляне на информация, с която не се е сблъсквал. Може би по подобен начин възприемаме извънземните в съответствие с нашите собствени очаквания и олицетворяваме неизвестното в образи от научната фантастика.




Последният възглед поне частично се потвърждава от д-р Ричард Грегъри, известен специалист по психология на възприятията. В „Ню Сайънтист" от 30 август 1962 г, много преди спорът около отвличанията да завладее вниманието на колегите му, той вече предупреждава: „Предположете, че би трябвало да се срещнем с нещо действително странно - да кажем нова форма на живот... бихме ли могли да я „видим", както подобава?"




Отвличането от извънземни се описва като най-голямата мистерия на космическия век, като непонятно психическо изплъзване от света или като първи контакт с друга интелигентна форма на живот. Никой не знае кое е правилното.




Хиляди хора от различни цивилизации и с различен начин на живот говорят за този забележителен феномен на космическо пиратство. Докато мнозина са обективни относно случилото се, някои отвлечени настояват, че са били използвани като опитни морски свинчета от учени от друг свят, Очевидно подобна концепция е приемлива за твърде малко хора.




Явлението изглежда свързано с мистерията НЛО, но все пак е със значително по-късна дата. Докато наблюдаването на странни светлини в небето може да се проследи хиляди години назад, отвличането от извънземни до голяма степен е продукт на космическия век. То започва в края на петдесетте години, но набира пълна скорост през осемдесетте. Все пак, сега е така широко разпространено и придобива такива обезпокоителни оттенъци, че психолозите, психиатрите, лекарите, социолозите и експерти те по НЛО, особено в САЩ, са обединили усилията си да разкрият истината. Дали отвличанията са субективно преживяване подобно на сън или фантазия, или в известен смисъл са обективно нашествие в живота на обикновените земни жители от всички възрасти?




Не един от изследователите е рискувал да бъде порицан професионално, подкрепяйки предположението, че истинският брой на отвлечените може да е огромен - възможно една значителна част от населението на Земята. Подобни твърдения широко се критикуват като истерия, докато не са публикувани неоспорими данни през 1992 г. Организацията „Роупър" провежда основно проучване в САЩ и установява, че не по-малко от четири милиона американци биха могли да се считат за жертви на отвличане от извънземни. Това съответства на близо един милион отвлечени във Великобритания - и на около 2% от населението на Земята.




Още по-обезпокоително е последващото твърдение, че само част от тези хора напъл но съзнават какво се е случило с тях. Някои изследователи се опитват да докажат с нарастваща увереност, че всеки може да стане жертва на извънземно отвличане, без да има спомен за преживяното.




От самото начало




Случай 1




През септември 1961 г. Бети и Барни Хил, социална работничка и пощенски служител, се връщат през нощта от почивка в Канада. След като се насочват на юг през скалистите Бели планини към дома си в Нова Англия, те забелязват светлинен обект в небето с форма на банан. За миг това нещо се приближава и на тях им се струва, че виждат същества, които ги наблюдават през прозорците. Съпрузите се прибират безпрепятствено вкъщи или поне така смятат по онова време.




В действителност, върху боята на колата им имало странни петна, а те самите необяснимо са закъснели с повече от час при пристигането си вкъщи. Малко след това и двамата започват да сънуват екзотични кошмари с извънземни лица и медицински изследвания. Тъй като не са в състояние да овладеят последвалия стрес, те се консултират с д-р Бенджамин Саймън, психиатър от Бостън, който им прилага продължителна терапия с регресионна хипноза.




Сънищата и фобиите на съпрузите са проследени в миналото до онова съдбоносно пътуване. Тъй като д-р Саймън предполага, че лекува случай на кошмарно са-мозаблуждение, а не работи с истински процеси в паметта, той позволява на поразителната история да се разгърне по време на терапевтичните сеанси. В края на краищата, съпрузите излагат една свързана история за това, как били спрени на пътя от „космически кораб", как били качени против волята си на борда от дребни хора с ориенталски очи и бели лица и как след това били подложени на физически изследвания, и изплашенa от една процедура, при която вкарвали игла през пъпа й. Съществата й казали, че това е тест за бременност. Няколко години по-късно подобна процедура е въведена в клиниките за извличане на проби от околоплодната течност на бременните жени. Тези проби след това се проверяват за синдром на Даун. Съществата също така многократно взимали проби от коса и кръв от двете жертви. В един момент дори им показали „карта", на която било показано родното място на извънземните в междузвездните търговски маршрути.




Тази история предизвиква сензация, когато през 1965 г. писателят Джон Фулър публикува подробности за нея. Астроном-ката Марджъри Фиш дори взима рисунките на звездната карта, направени от Вети Хил, и възпроизвежда това, което биха могли да представят. Налага се да използва информация, която не би могла да е известна на Бети Хил през 1961 г., но е на разположение няколко години по-късно по времето, когато Фиш провежда своето изследване. Резултатите показват, че извънземните населяват една планета около звездата ге(а геНсиИ.

Спорът във връзка с този случай още не е затихнал сред уфолозите. Скептиците твърдят, че космическият кораб на семейство Хил е илюзия, породена от планетата Юпитер, която тогава е светела много ярко в същата част от небето. Обаче по същото време местната въздушна база е регистриралас радара си някакъв обект. Те подчертават още, че психиатърът чувства убедеността на очевидците в твърденията им, но смята, че те са плод на обща халюцинация. Дори да е така, семейство Хил не е показвало дотогава други симптоми за някакъв вид психоза. Каквато и да е истината, този забележителен случай отваря шлюзовете. Следва стремителен поток от отвличания.




Към началото на седемдесетте години няколко психиатри в САЩ използват регресионна хипноза, за да върнат очевидеца обратно към озадачаващо преживяване във всички случаи, когато има индикация за загуба или липса на памет. Някои очевидци заслу жават пълно доверие, макар разказваните истории да се възприемат доста трудно.




Случай 2




Една нощ през декември 1967 г, патрулиращия полицай Хърб Шърмър обикаля с колата си пътищата на равнинната местност Ешланд, щата Небраска, когато се натъква на странен обект, който очевидно черпи мощност от електрическите жици край пътя. Облечени в сребристо същества го качват на борда и го подлагат на изследване, като му задават въпроси, а след това му обясняват как работи тяхната машина посредством магнитни полета.




Случай 3




Група учени от университета в Колорадо предприемат изследване, финансирано от правителството на САЩ. Те не откриват доказателства, че полицаят страда от някакви психическисмущения. Шефът на Шърмър потвърждава, че вярва в искреността на своя подчинен, а психиатърът д-р Лео Спринкъл, повикан от университета да прегледа очевидеца и да приложи рег-ресионна хипноза, също дава благоприятно становище. След това Спринкъл посвещава много години на изучаването на стотици други случаи на отвличане.




Случай 4




Подобно необикновено премеждие сполетява полицая Алън Годфри от Западен Йоркшир. По време на патрулна обиколка в ранна ноемврийска утрин на 1980 г. извън промишленото градче Тодмордън в Пенините той вижда въртящ се обект, който кръжи във въздуха точно над пътя. Подобно на Шърмър, Годфри си спомня съзнателно единствено вида на обекта и, когато по-късно възстановява събитията, отбелязва, че му се губят няколко минути. Преди да бъде приложена регресионна хипноза, той няма обяснение за губещия се интервал от време.




Годфри е подложен на регресия от лекари в престижен частен кабинет в Ман-честър. Те го карат отново да преживее ужаса от видеокамера, този път използвана от изследователя Хари Харис. Пациентът си спомня, че сноп светлина бил изстреляй от кръжащия обект и го лишил от съзнание. След това описва как бил пренесен в обекта и подложен на медицинско изследване върху дълга маса или легло от малки, подобни на роботи същества. Те, изглежда, били надзиравани от по-ви соко, „хуманоидно" същество, на име Йосеф. В стаята имало също едно голямо черно куче.




Няколко години след хипнозата Годфри разказва какво мисли за преживяното:




„Знам, че това, което видях на пътя през онази нощ, бе истинско. Що се отнася до това, което по-късно си спомних под въздействие на хипнозата, няма начин да преценя дали съм описвал действителни спомени или фантазии, основани на нещо, което съм чел". Има обаче една следа. Единият ботуш на полицая бил мистериозно сцепен, сякаш Годфри е влачен по земята. Проблемът е, че независимо от приликата между тези ранни случаи, съществата, които участват във всеки от тях, са различни, и нещата, които се случват с очевидците в НЛО, не съвпадат. Нещо повече, присъства елемент на сюрреализъм в построяването на разказите, като например срещата на Алън Годфри с голямото черно куче.

http://www.xnetbg.com/new/40/94/339---e-?start=2 



Гласувай:
36



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: padreantonii
Категория: История
Прочетен: 1263491
Постинги: 187
Коментари: 625
Гласове: 5757
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031