В метафизиката, вратите, прозорците, порталите и техните аналози, ни превеждат от една реалност в друга базирано на движението на време-пространството и съзнанието. При една нормална медитация, човек затваря очи и след това придвижва съзнанието си през врата към друго преживяване по време на което му се показва нещо, което засяга неговия настоящ житейски път и проблеми.
Понякога той си спомня видяното, а друг път движението на ума през вратата е забравено в момента, когато съзнанието му се завърне. Същото може да се каже и за сънищата и опитностите извън тялото.

Ново изследване показва, че минаването през врати причинява забравяне
Всички сме го преживели. Неприятното чувство да влезеш в някоя стая и да забравиш какво си искал да направиш, да вземеш или да намериш.
В едно ново изследване професорът по психология Габриел Радвански от университета в Нотр Дам изказва тезата, че преминаването през врати причинява тези пропуски в паметта.
Влизането или излизането през врата служи като „събитийна граница“ за ума, при което се отделят епизоди на активност и се архивират настрани. Да си спомниш решение или дейност, които са направени в друга стая е трудно, защото те са раздробени.
Били извършени три експеримента, както в истинска, така и във виртуална среда, при които на тестовите субекти (студентите на Радвански) били възложени задачи свързани с паметта, като по същото време пресичали стая или излизали през врата.
В първия експеримент, субектите използвали виртуална среда и се движели от една стая в друга като избирали обект на маса като го разменяли за обект от друга маса. Те вършели същото нещо докато просто пресичали стаята, но не и през вратата.
Радвански установил, че субектите забравяли повече след като преминавали през врата сравнено с движението им през стаята вървейки същата дистанция. Това води до извода, че вратата или „събитийната граница“ пречи на способността на човека да си спомни мисли или решения правени в различна стая.
Вторият експеримент в действителна обстановка изисквал субектите да скрият в кутии обектите избрани от масата и да се движат или през стаята или да извървят същото разстояние и да преминат през врата. Резултатите в действителната обстановка повторили тези във виртуалния свят: преминаването през врата отслабвало паметта на субектите.
Последният експеримент бил проектиран да тества дали вратите в действителност служат като „събитийни граници“ или способността на човек да си спомни е свързана с обстановката, при която е взето решението като в този случай то се явявало избирането на предмет.
Предишни изследвания са показвали, че фактори свързани с околната среда засягат паметта и информацията заучена в една обстановка бива спомняна по-добре когато спомнянето се извършва в същия контекст. Субектите в този епизод от изследването преминали през няколко врати, които водели до стаята от която тръгнали.
Резултатите не показали подобрение на паметта, което води до извода, че преминаването през врата служи като метод, чрез който ума архивира настрани своите спомени.


Превод: Alien
Източник: http://medicalxpress.com/news/2011-11-doorways.html

и всеки може да си припомни такива моменти в собствения си живот :)

Интересното е друго, и тъй като съм го правила като "житейски експеримент", достатъчно е да се върнеш "назад" в пространството, т.е. да се върнеш, да речем, в другата стая... за да "си спомниш" за какво си тръгнал :)

Така че "лек" има :) Достатъчно е да не се отчайваме да го практикуваме :)

Аз затова ще махна всички врати у нас

Изводът: ако искаш да имаш дълбинни знания за нещата - ориентирай се към метафизиката. Защото едва тепърва "официалната наука" с нейните си научни методи, апаратури и т.н. започва да доказва неща, които в т.нар. "метафизика" са си известни от хилядолетия.

Аз се чудя защо съпруга ми сутрин - разтваря всички врати , после започва да извършва множество отривисти движения между стаите до когато настъпи време за излизане - той човекът се е опитвал да запази визуални я контакт със съседната стая , задължително преди да е преминал през вратата и!
Поздрави!

Струва ми се, че в дефинирането на теоретичната част на опитната постановка е пропуснато да се спомене "необходимото и достатъчно условие" за провеждане на експеримента - наличието на течността C2H5OH, в достатъчно голямо количество и от двете страни на вратата. Употребата на течността от тестовите обекти е задължителна, преди, по време и след експеримента!