Дали наистина имаме нужда от нашия мозък? Отговора на този въпрос се опитва да намери професорът по неврология от университета в Шефийлд  Джон Лорбър. Той започва своите проучвания по един интересен начин. Университетския лекар в Шефийлд преглеждал студент по математика по повод на друго малко заболяване, когато забелязва, че неговата глава е малко по-голяма от нормалното. Докторът изпраща студента при професор Лорбър за допълнителни изследвания.

В интерес на истината студентът е бил с много добър успех. Неговият коефициент на интелигентност е бил 126 и се е очаквало да се дипломира. Когато преглежда главата на пациента на скенер, Лорбър открива, че в нея практически няма мозък.

Вместо двете полукълба, запълващи черепната кухина, студентът имал по-малко от един милиметър мозъчна тъкан, покриваща върха на гръбначния стълб.

Студентът страдал от хидроцефалус, състояние при което гърбначно-мозъчната течност вместо да обикаля около мозъка и след това да се влива в кръвния поток, остава блокирана вътре в мозъка. В общия случай това състояние е фатално в първите месеци на деството. Дори и да оцелее, човек с такова заболяване обикновенно е с големи отклонения. Въпреки това, неизвестно как, студентът от Шефийлд е живял абсолютно нормален живот и дори е щял да вземе почетна стипендия по математика.

Въпреки необикновеността си, този случай не е толкова рядко срещан, колкото се очаква. През 1970 един гражданин на Ню Йорк почива на 35 годишна възраст. Той е завършил училище без някакви постижения, и е работел е като общ работник към строителна фирма. Бил е популярна фигура в квартала си. Колегите му го описват като обикновен човек, който прекарва дните си, изпълнявайки служебните си задължения. До тук нищо интересно, но когато правят аутопсия, за да установят причината за преждевременната му смърт, се оказва, че практчески няма мозък.

Професор Лорбър е открил няколко хиляди случая на хора с много малки мозъчни полукълба, които в същото време са нормални, интелигентни личностти. Някои от тях са описани като "без видим мозък", но въпреки част от тях имат над 120 коефициент на интелигентност.

Никой не може да обясни как хора "без видим мозък" изобщо са живи, да не говорим за нормални движения, стипендии по математика, но съществуват няколко теории по въпроса. Една от тях е, че има толкова голям излишък от функционално вещество в нормалния мозък, че той съумява да събере всичките си нормални функции в малкото, което остава от него. Друга подобна теория е, че използваме много малък процент от своя мозък, може би по-малко от десет процента.

Проблемът с тези две идеи, е че най-новите изследвания ги отричат. Функциите на мозъка вече са маркирани според съответната зона, която обхващат. Въпреки че има известен излишък, съществува и висока степен на специализация например на двигателната част. Теорията за десетте процента пък идва от изследване през 30-те, което се опитва да определи зоните на всяка функция на мозъка, но не успява да определи функциите на големи зони от кората. Днес знаем, че тези зони са свързани с речта и абстрактното мислене.

Изследването на Лорбър ни напомня и за въпроса за паметта. В началото се мислело, че паметта също има еквивалентна зона в мозъка, както са платките в компютъра. Обширни изследвания на целия мозък показват, че паметта не е разположена в точно определена зона или вещество. Както един забележителен невролог е казал, "паметта е никъде и навсякъде в мозъка".

Но ако мозъкът не е механизъм за складиране, анализиране и класифициране на информация, тогава за какво ни служи той? И къде е мястото, което е отговорно за човешкия интелект? Къде е разума?c

Единствения биолог, който предлага качествено нов подход към този въпрос и д-р Рупърт Шелдрейк. В своята книга "Нова наука за живота" той отхвърля идеята, че мозъкът е склад за спомени и изразява мнение, че той действа по-скоро като радиоприемник. Според него паметта не е записващ процес, който вкарва информация някъде в мозъка, а пътуване в миналото, което нашия мозък прави непрекъснато.
 

Да, така си и знаех! Ха ,ха !
Пътувам си аз напред и нагоре и къде ли не ...!?
Но го считам за нормално асоциативно мислене и още... ? Ехото повдига рамене... (Това е е от един стар виц за ехото и бай Стамат)

Здравейте ! Благодарности за вица , с който ме засмяхте - не го знаех . Надявам се от своя страна да съм ви дал нещо ценно :)

Да много ми беше интересно и приятно да прочета и се уверя , че когато става дума за творчество нещата са с неочакван край! Аз си го занех , но друго е когато...!
Приятна вечер!

Ще ви разкажа любима притча :
Един човек влязъл в магазинчето на мъдреца Бадуин и му казал:
- Прочел съм куп книги и съм прекарал много време с учени и просветени мъже. Мисля, че успях да съхраня цялата мъдрост, която открих в книгите и в словата на моите учители. Вярвам, че само ти можеш да ми покажеш какво следва от тук нататък. Сигурен съм, че ако ме приемеш за ученик, ще мога да попълня знанията си с онова, което ми липсва – без значение колко много или колко малко е то.
- Винаги съм готов да споделям знанието си - отговорил учителят. – Преди да започнем първия урок, нека изпием по чаша чай.
С тези думи той се изправил и донесъл две красиви порцеланови чаши, наполовина пълни с чай, и бкърен чайник, от който се вдигала ароматна пара.
Ученикът взел своята чаша в ръка, а учителят доближил до нея чайника и започнал да го накланя, за да долее чай,
Течността скоро достигнала ръба на чашата , но Бадуин сякаш не забелязвал и продължавал да налива. Чаят прелял, напълнил чийинката, която ученикът придържал , и започнал да капе по килима в магазина.
Едва тогава гостът се осемлил да се обади.
- бадуин – казал той, - не наливай повече чай; чашата е пълна, няма място за повече чай в нея…
- Радвам се, че го забеляза – казал учителят. – В чашата няма място за повече чай. А у теб има ли място за знанието, което искаш от мен? Ако си готов да приемеш дълбоко в себе си наученото, от време на време ще трябва да изпразваш чашата сии, да изоставяш онова, което е изпълвало съзнанието ти , да си готов да загърбиш познатото, без дори да знаеш какво ще се появи на негово място.

Хорхе Букай, Разказвай с мен

Да много добре е казано и аз напълно съм съгласна . Човек не изхвърляйки познатото престава да е сетивен и по детски отворен за света ! Трябва всеки от нас да се отнася с голяма и позитивна надежда в предстоящото за да бъде добро , а ако е трудно да си даде сметка , че то се случва именно с него и с никой друг!
Има една мъдра приказка :- Това, което е за мен не отива на камък!

Съгласен съм .

Животът се състои в това да се вслушваме в сърцето си, да престанем да обръщаме внимание на гласовете, които долавяме през прозорците и които казват неща, може би нямащи нищо общо с нас
Хорхе Букай

Разбира се, съзнанието не е в мозъка, то е душата. Няма логично обяснение, как точно мозъка може да "мисли", просто защото не може.

Имаше и у нас случай преди няколко години - един циганин след сбиване останал с нож в главата, дръжката стърчала от слепоочието. След няколко месеца отишъл на лекар и поискал да му отрежат дръжката, защото му пречела.

Благодарност! :)

Иначе статията ми хареса. Преди време бях чел статия за едно момче в Африка, живяло без мозък

I liked the article, but some disagree