Озадачи ме едно откровение на Алберт Айнщайн: „Достоевски ми дава повече, отколкото всеки друг мислител, повече, отколкото Гаус." Но след като препрочетох нашия голям класик, се приобщих към гледната точка на великия физик. Просто да се чудиш колко съвременно и дълбоко разсъждава Ф. М. Достоевски! Ще цитираме някои негови изказвания. „Ами ако човек е бил спуснат на Земята във вид на някаква на­гла проба, за да се провери дали ще оцелее подобно същество на Земята или не?"
„Дали щастието в човешкия живот нараства паралелно с развитието на господството на човека над природата в рамките на възмож­ното при сегашното развитие на естествените науки?"
„Прогресът на естествените знания има отношение към живота главно чрез своята техническа страна." „Всички тези въпроси изобщо не са свойствени на ум, създаден с разбирането единствено за три измерения." Сравнете у А. Айнщайн: „Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения. Как може да постигне Бог, за когото хиляда години и хиляда измерения са едно?"
„Объркаността и неопределеността на днешните понятия произтича от една проста причина: отчасти поради това, че правилното изучаване на природата датира от неотдавна (Декарт и Бейкън) и че ние все още сме събрали изключително малко факти, за да направим въз основа на тях някакви заключения. А пък бързаме да ги правим, подчинявайки се на закона на нашето развитие. Само ограничените натури могат да извеждат окончателни резултати от сегашните факти и да се успокояват с това."
И накрая още едно. „Полузнанието е деспот..., който жреци и роби, пред които всички се прекланят с любов и суеверие, пред които трепери самата наука." Чудно е колко дълбоко Ф. М Достоевски е разбирал същността на познавателния процес, недостатъчността на натрупаните знания и колко прозорливо е осъждал вредата от апологетиката на „полузнанието", която задържа развитието на науката.
В тази връзка смятаме за уместно да посочим някои концепции, които биха могли да очертаят днешните контури на постоянно обновяващата се мирогледна парадигма. Тези възгледи в различни степен са публикувани в трудовете на Г. С. Белимов, Ж. Вале, В. С. Злобин и В. Г. Федотова, Е. И. Лубенцов, В. Д. Пликин, Ю. А. Фомин и автора на тези редове.
Изглежда, всеки изследовател мислено стига до наличието на някакъв организиращ елемент (или система от елементи) във Вселената. Но какъв именно?
През 1981 г. В. Д. Пликин завършва изучаването на така наречената следа върху водата. Това започва преди много години, когато стажантът Пликин вижда една сутрин през прозореца на лабораторията следа от маневрите на катер върху водата. Вечерта същата тази следа е на предишното си място, макар че катерът отдавна го нямало. Това наблюдение става съдбовно за изследователя.
„Следата върху водата" е информационно, а не физично явление. То представлява способност на водата да изгражда и съхранява информационния образ на протичащите в нея процеси. Това не е плоска картина, а обемен образ. Затова „следата" се вижда при всяка вълна и при голяма дълбочина при преминаване на тяло. Разликата между обикновената физическа следа, която се вижда на повърхността няколко десетки секунди, и информационната следа е такава, каквато е разликата между обикновена снимка и холограма на един и същ обект. Върху снимката всяка точка съдържа информация единствено за самата себе си, а в холограмата всяка точка носи информация за всички съседни точки. В резултат на това се получава обемен образ на обекта върху плосък лист.
По-нататъшните изследвания показват, че „следата върху водата" е само един от видовете информация, който се съхранява от водата. Водата се откри пред очите ни като склад на различна информация.
От водата може да се получи определен вид информация, ако й създадем „специални" условия. А ако й създадем по-голям брой такива условия, тя ще ни даде такава информация, която не би могла да се получи нито от свръхсинхрофазотроните, нито от свръхтелескопите.
Но основното предназначение на водата е да бъде информационна основа на биологичния живот във Вселената. Именно водата (Н2О) е в основата на всички процеси, в растителния и животинския свят на нашата планета. Водата е добър разтворител, но не по силата на особените си химични свойства, както смятаме днес, а по силата на съдържащата се в нея информация относно деструктурирането на другите вещества. Тази информация „е записана" във водата във вид на „библиотека на програми" за взаимодействие на водата с конкретни вещества.
Освен биологичните процеси, във Вселената имат място и звездните процеси. Информационната основа на вътрешнозвездните процеси също е двуокис на лек елемент - литий. Това е литиевата вода (Li2O). Литиевата вода също е универсален разтворител на веществата в звездните процеси именно по силата на съдържащата се в нея информация относно деструктурирането и взаимодействието с другите вещества при високи температури, които са характерни за вътрешнозвездните процеси.
Във Вселената съществуват две води - две нейни информационни основи.
По-нататъшните изследвания водят до извода за три съществени положения.
1) Информацията е основа на глобалния ред във Вселената.
2) Информацията е основа на веществото (на материята).
3) Информацията е основа на живия организъм.
Тези положения са принципно нова научна платформа, която дава възможност да се обърнем към Мирозданието от съвършено различна гледна точка, да преосмислим съществуващата философия, съществуващите научни концепции и методи.
Известни са две диаметрално противоположни концепции за Мирозданието.
-Съзнанието е първично, материята е вторична - у идеалистите;
- Материята е първична, съзнанието е вторично - у материалистите.
За щастие светът е съграден по друг начин и нито едните, нито другите са прави. Днес можем да си позволим да кажем следното: Вселенският Разум е първичен, информацията е вторична, енергията е третична, а материята и съзнанието са производни от първите три.
Тези положения разкриват други закони на светоустройството и определят нови подходи в практиката, а именно:
Първо. В основата на Мирозданието са заложени три неща: Вселенският Разум, информацията и енергията. Първопричината за материалния свят, за информацията и енергията, които са търсени от човешката мисъл хилядолетия наред, като във връзка с това са били предлагани хипотези за наличието на материални частици. Сега може да се говори за това, че в природата няма нито атоми, нито електрони, нито пък елементарни частици в нашето сегашно разбиране. Тези понятия са условни.
Второ. Вселената се състои от разноматериални светове. Има финоматериални, плътноматериални, където енергията е уплътнена. Има твърдоматериални светове, като земният физически свят, където енергията се намира в свръхплътно състояние. Разновидността на Материята (веществото) - това е различното състояние на енергията. Всяко вещество (газ, течност, минерал, метал) притежава енергетичната структура на „пчелна пита", като около възлите на структура е навита информационно-енергетичната спирала, на чиито навивки се намира различно количество енергия. И която, пронизвайки всички възли, формира енергетичните клетки в цялата структура на веществото.
Основа на материалното образувание е информацията. Отначало идва информация за бъдещото материално образувание: какво се създава, в коя област на пространството, какъв е външният облик на новосъздаденото материално образувание и каква е вътрешната му енергетична структура.
Носител на информацията е информационната съставляваща на единния информационно-енергетичен поток на Вселената.
Този поток осъществява обработката на дадената информация - изпълнението на програмата за създаване на ново материално образувание във Вселената. Така се създават галактическите слоеве, галактиките, звездите, планетите.
При различни „специални" условия водата „подава" различна информация. В такива случаи свръхплътната енергия, разположена на навивките на спиралата, се проявява ту като частици (корпускули), ту като вълни. „Елементарните частици" са следствия (различни прояви) от скритата от нас причина - свръхплътната енергия на веществото. Структурата на материята на микрониво е крайна и се състои от два елемента: информация и енергия. Управляваната от информацията (от програмата за създаване на материално образувание) енергия „се опакова" в свърхплътно състояние - материя. Чрез същата тази програма се съхранява във времето това свръхплътно състояние на енергията. Ако се създадат изкуствени условия, които позволяват на енергията да излезе от свръхплътното състояние и да се окаже в първоначалното си състояние, ще се получи импулсно изхвърляне на колосално количество енергия, физиците доказаха това експериментално, а след това и в практиката, създавайки и взривявайки водородната бомба. Със създаването на изкуствени условия за делене на ядрото физиците разрушават информационно-енергетичната структура (програма), която удържа енергията в „опаковано" (свръхплътно) състояние. И енергията мигновено преминава в първоначалното си състояние - получава се това, което днес наричаме ядрен взрив. Ако се изразим на езика на съвременната физика, става превръщане на материята в енергия.
„Опаковането" на енергията в свръхплътно състояние е информационно-енергетичен процес, който лежи в основата на сътворението на Вселената. А деленето на ядрото е антисътворение, което води до хаос и разрушение.
Материята е крайна и се състои от информация и енергия, но какво да кажем в такъв случай за безкрайността на Вселената? Вселената е крайна, многослойна, непрекъснато се разширява, като по този начин запазва структурата на „пчелните пити", състои се от управляващо ядро - Вселенския разум, и управляема система на затворените вихрови информационно-енергетични потоци.
Вселената може да бъде отъждествена с живо същество, като човека например. Тя има животоосигуряващи системи като него. При човека това са кръвоносната, лимфната, дихателната и храносмилателната система. При Вселената - затворените информационно-енергетични системи (потоци). По силата на това, че тези потоци са затворени, във Вселената има определени цикли. Самата Вселена притежава еднородна, строго издържана структура на „пчелните пити" и непрекъснато расте, но не хаотично, а според точни закони.
Затворените информационно-енергетични потоци във Вселената циркулират по принципа на енергетичната спирала - енергетичния вихър. Информационно-енергетичната спирала в клетката на веществото е микроскопия на глобалната информационно-енергетична спирала на галактиката. А огромната Вселенска спирала непрекъснато се развива по определен закон, което е причина за непрекъснатото разширяване на Вселената и постоянната промяна на материята - превръщането на едни вещества в други.
Звездите (слънцата) се движат по развиващата се информационно-енергетична спирала на галактиката. Планетите се движат около слънцата (звездите) по развиващата се информационно-енергетична спирала на галактиката, като по това време цялата спирала се върти около центъра й. Планетите около слънцата (звездите) се движат по развиващата се инфомационно-енергетична спирала, а не по елипса, както са ни учили от самото ни раждане, като в същото време тази спирала се върти около слънцето (звездата). Спътниците се движат около планетите не по стационарна орбита, а по развиващата се информационно-енергетична спирала, като тя се върти заедно с планетата.
„Пчелните пити" на Вселената непрекъснато се разширяват в целия си обем и галактиките, които се намират във възлите им, постоянно се отдалечават една от друга. Движейки се по спиралата, слънцата (звездите) се движат по спирала, която непрекъснато се отдалечава от центъра на галактиката, постоянно растат и увеличават масата си. Движейки се по спиралата, планетите непрекъснато се отдалечават от слънцето (звездата), постоянно растат и увеличават масата си. Движейки се по спиралата, спътниците на планетите непрекъснато се отдалечават от тях и нарастват в размери и маса.
В средните векове фанатичната религиозност и инквизицията рязко забавят развитието на науката и материализмът се превръща в лъч светлина за човечеството в онези мрачни времена. Той изиграва своята роля на определен етап от развитието на човечеството, Но този етап завърши. Науката отново е затормозена, днес тя преживява дълбока криза. Материалистичният светоглед се превръща в интелектуални окови и не позволява на човечеството да се издигне на принципно ново ниво на развитие.
Днес съзнанието на съвременния човек е поразено от вируса на материализма. Мирогледът му е изграден въз основа на тезата за материята като първопричина на всичко съществуващо. Оказва се обаче, че материята не само не е първопричина, но дори не е и причина. Тя е резултат от работата на Вселенския Разум, на информацията и енергията, тоест тя е следствие. Нашият материален (физически) свят е свят на следствия.
Светът на причините се намира в системата на информационно-енергетичните потоци на Вселената. Светът на първопричините се намира във Вселенския Разум, който формира информацията, програмира вселенските процеси и реорганизира енергията, чиито потоци съгласно програмата реализират тези процеси.
Днес официалната ни наука изхожда от това, че материята била първоначална. И целият научен апарат е насочен към изследването именно на тази „първична" субстанция. Цялата експериментална мощ на съвременната наука е насочена към материята: ние я разкъсваме, пилим,"разтопяваме, разтваряме, бомбардираме в ускорители и всичко това - за да стигнем до причините на светоустройството, да стигнем до Истината.
Научното ни мислене и всичките ни научни методи са насочени към работа с материята, тоест със следствието. Колкото и точни да са експериментите, измерванията и изчисленията, които извършваме, каквито и усилия да полагаме в сферата на нашата наука, ние ги полагаме спрямо следствията. И естествено, като резултат получаваме само следствия. Всички истини, получени от нашата наука, са относителни. Днес тя твърди, че едно нещо е истина, утре експериментално се получават нови резултати (факти) и то вече не е истина. Отново се разработват теории, които определят нови истини и така до безкрайност. По принцип нашето материалистично мислене не може да ни отведе при истината. Но тя си съществува, независимо от това дали ние знаем за нея или не. Изучавайки следствието (материята), съвременната наука отговаря на въпроса „как?", но не е в състояние да отговори на въпроса „защо?".

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/predst-kniga/256-ajaja